Франсоа Рабле
Гаргантюа и Пантагрюел (147)

Глава LI
Защо това растение се нарича пантагрюелион и няколко думи за необикновените му свойства

Поради тези именно причини (с изключение на митологическата, защото богу не е угодно да вплитаме легенди в тази толкова правдива история) упоменатото растение се нарича пантагрюелион, тъй като го откри Пантагрюел — и откри не самото растение, а неговото особено употребление, което го прави за разбойниците още по-отвратително и омразно, още по-вредно и пагубно, отколкото молецът и кускужата за лена, тръстиката за папратта, хвощът за косачите, паразитното растение зяпка за нахута, овесът за ечемика, секуридакът за лещата, антраниумът за бобовите растения, плевелите за пшеницата, бръшлянът за стените, водната лилия, или nympha heraclia, за разгулните монаси, тоягата и брезовите сопи за наварските ученици, зелето за лозата, чесънът за магнита^[1], лукът за окото, папратовите семена за бременната жена, върбовото семе за шавливите монахини, сянката на тиса за спящите под него, аконитът за леопарди и вълци, мирисът на смоковницата за разярени бикове, бучинишът за малките патенца, калдъръмчето за зъбите и растителното масло за дърветата, защото, доколкото ни е известно, мнозина от разбойниците, на които се е случвало да се запознаят с пантагрюелиона, са завършили живота си високо и мигновено^[2], като например тракийската царица Филиада, римския император Бонозий, жената на цар Латин Амата, Ифис, Автолика, Ликамб, Арахна, Федра, Леда, Ахей, цар Лидийски, и още мнозина, загинали не от друго, а само от това, че пантагрюелионът, по-зле от всякакви лоши ангини и смъртоносни възпаления, им запушил прохода, отдето излизат думички благатки и дето влизат залъци сладки.

Чували сме някои, в същия миг, когато Атропос прекъсва нишката на живота им, горко да се окайват и оплакват, че Пантагрюел ги стиска за гърлото, а то съвсем не е Пантагрюел — Пантагрюел никога не е бил палач: това е пантагрюелнонът, усукал се като примка около врата им. Следователно те употребяват думата „Пантагрюел“ неправилно и допущат солецизъм, ако, разбира се, не се касае за синекдоха, тоест ако не вземат изобретението за изобретател, както вземат Церера за хляб или Бакхус за вино. Кълна се в истината, скрита в бутилчицата, тая, дето се охлажда вън в чебъра, че благородният Пантагрюел хваща за гърлото само тези, които пренебрегват едно толкова важно свое задължение, каквото е утоляването на жаждата.

Още нещо — това растение е наречено пантагрюелион по сходство, тъй като, появявайки се на света, Пантагрюел бил точно толкова висок, колкото растението, за което ви говоря, така че да му се вземе мярката, не представлявало трудност, още повече, че се родил по време на жаждата, когато косят въпросната билка, а Икаровият^[3] пес лае ли, лае срещу слънцето, превръща всичко живо в троглодити и ги напъжда в подземията и в мазетата.

И още нещо — тази билка била наречена пантагрюелион заради целебните си свойства и особености. Иначе не може и да бъде — защото, ако самият Пантагрюел представлява от себе си идея и образец на най-висша жизнерадост (надявам се, че никой от вас, пияници, не се съмнява в това), то и в пантагрюелиона забелязвам толкова животворни сили, толкова енергия, толкова съвършенство, толкова чудесни свойства, че ако тези негови качества бяха известни на времето, когато дърветата, както разказва пророкът^[4], си избирали цар, за да ги владее и управлява, пантагрюелионът сигурно щеше да получи подавляващо мнозинство на гласовете.

Ще прибавя още, че ако даже произлизаше от Ориевия син Оксил и сестра му Хамадриада, пантагрюелионът със своите качества щеше да зарадва Оксил много повече, отколкото са го радвали неговите осем деца, толкова прославени от нашите митолози, съхранили имената им за вечни времена. Най-голямата му дъщеря бе наименувана Лоза, после следват Смоковница, Орех, Дъб, Оскруша, Трепетлика, Топола и накрая последният — Бряст, лекар, известен на времето си като голям хирург^[5].

Аз няма да седна сега да ви разправям как неговият (на пантагрюелиона) сок, изстискан и нацеден в ухото убива всички паразити и въобще всяка гадина, която се осмели да влезе в него.

Ако вие налеете от този сок във ведро с вода, водата пред очите ви ще се пресече като мляко — толкова силно е неговото действие; така пресечената вода е полезна за конете, които страдат от колики и подувания.

Сварен във вода, коренът на пантагрюелиона омекчава сухожилията, прави по-еластични съединителните тъкани, лекува застарялата подагра и осакатяващия ревматизъм.

Ако искате бързо да излекувате изгорено от вряла вода или, все едно, от огън, не ви трябват никакви други церове и мазила, ами си накъсайте пресен пантагрюелион направо от полето и имайте грижата да го подменяте, когато видите, че е позасъхнал над раната.

Без пантагрюелиона всяка кухня би била безвкусна, всяка трапеза — непривлекателна, даже и когато е отрупана с всички лакомства, всяко ложе — лишено от сладост, даже и когато блести от злато, сребро, янтар, слонова кост и порфир.

Без него как ще превозват в мелницата зърното, как ще извозват брашното?

Без него как ще отнасят адвокатите в съда делата си? Как ще откарват гипса в работилницата? Как ще черпят без него вода от кладенците? Какво ще правят без него нотариуси, прошенописци, секретари и протоколисти? Та нали ще изчезнат без него и данъчни списъци, и лихвоносни книжа? Нали ще загине благородното изкуство на книгопечатането? От що ще правят джамлъците? Как ще бият камбаните? С него се обличат и изиаки^[6], и пастофори — целият човешки род го търси и предпочита. Всички вълненоносни дървета в Китай, всички памукопроизводители на остров Тилос в Персийско море, арабската къна, лозите на Малта не са обличали толкова хора, колкото тази една-единствена трева. Пантагрюелионът по-добре от всяка кожа предпазва войската от студ и дъжд, брани театрите и амфитеатрите от жега, опасва горите и сечищата за радост на ловците, прониква във водата, и в морска, и в речна, за изгода на рибарите. Благодарение единствено на него са влезли в употребление различни видове ботушки, ботинки, шушони, гамаши, високи обувки, обикновени обувки, скарпинки, пантофи, чехли и др. Благодарение на него опъват лъкове и арбалети, благодарение на него приготовляват прашки. И тъй като е чудотворно растение като върбинката, почитана от мани и лемури, без него телата на мъртвите не се стопяват в земята.

Ще ви кажа и нещо повече: с помощта на това растение невидимите неща стават видими, уловими, можеш да ги хванеш, да ги задържиш и заключиш като в затвор; а огромните и тежки воденични камъни започват да се обръщат леко за явна изгода на човешкия род. И аз се чудя как древните философи в продължение на толкова векове не са се досетили за такова едно откритие от неоценима полза за хората и особено за отрудените мелничари, лишени в онова време от него.

С помощта на това растение, задържащо въздушните вълни, грамадните оркади^[7], просторните таламеги^[8], могъщите галиони, хилиандри и мириандри^[9] вдигат котва и се движат по волята на кормчията.

Благодарение на това растение неизвестни нам народи, с които по силата на природните условия като че ли трябваше да бъдем вечно разделени и разединени, сега дохождат при нас и ние — при тях, което не е по силите даже на птиците, колкото и леки да са крилете им и голяма способността да порят въздуха, подарена им от самата природа. Тапробрана^[10] видя Лапландия; Ява видя Рифейските планини; Фебол^[11] ще види Телем; исландци и гренландци ще пият вода от Ефрат; благодарение на това растение Борей видя обиталището на Остер, Евр посети Зефир. Небесните сили, боговете, морски и земни — всички се ужасиха, когато видяха как с помощта на този благословен пантагрюелион арктическите народи пред очите на антарктическите преминаха Атлантическото море, превалиха двата тропика, заобиколиха горещия пояс, измериха целия Зодиак и пресякоха екватора, виждайки пред себе си на хоризонта двата полюса.

Ужасени, боговете на Олимп възкликнаха: „Благодарение действието и свойствата на своята трева Пантагрюел предизвика у нас такива тягостни размисли, каквито не са ни внушавали даже алоадите. Не след много той ще се ожени и от жена си ще има деца. Ние не сме в състояние да изменим съдбата му, тъй като тя е минала през ръцете и вретената на фаталните сестри, щерки на Необходимостта. Твърде възможно е децата му да открият друго растение с подобна сила и с негова помощ хората да се доберат до източниците на градушката, дъжда и мълнията, да полетят към Луната, да стъпят на територията на небесните светила и там да се установят, едни — на Златния орел, други — на Овена, трети — на Короната, четвърти — на Лирата, пети — на Лъва, да седнат на трапезата ни с нас, да се женят за наши богини и току-виж, станали самите те богове.“

Тогава боговете решили да се съберат на съвет и да обмислят как да предотвратят това.