Иван Хаджимарчев
Овчарчето Калитко (63)

Мариина поляна

Излязоха на билото на планината и спряха на малка полянка. Тревата бе окосена, въздухът пропит с миризмата на прясно сено. Тук-таме с мътен блясък лъщяха малки локвички като парчета натрошени стъкла. Ниски храсти опасваха отвред ливадата. Тя приличаше на плешива глава, обрасла околовръст с редки косми.

— Мариина поляна — така му викат на това парче земя — обясни Калитко.

Под самата ливада лежеше дълбока усоя, тясна и закривена като нова месечина. Тя бе гъсто обрасла с бурени и различни дървета: бор, ела, леска, дебелостволести тополи и бели брези. Но в тъмнината нищо не личеше и Калитко продължи да обяснява.

— Нали ти казах — минавала съм оттук — ококори очи девойката…

— Оттук се виждат хубаво кацналите по баира помашки къщички на Ягодово. Вижда се и шосето по пътя край планината, ей там. Сега е тъмно. Напразно зяпаш.

— Има ли още път?

— Наближихме. Като се спуснем в това дере, там сме. Трябва да минем през оня гъсталак. Там има тополова горичка. И брезова горичка също.

— Сещам се. Насреща, слезеш ли по стръмнината, струва ми се, е Дългият мост.

— Кой ти каза?

— Веднаж, когато ходихме в село Каменно корито, минахме през моста.

— Така — поклати глава овчарчето.

Девойката продължи:

— Мостът трябва на всяка цена да излети във въздуха. По него непрекъснато скърцат несмазаните оси на керваните, които влачат дървен материал за германците. Аз още тогава предупредих другарите. Но ни липсваше взривчатка.

— Какво е то — взривчатка? За втори път слушам от тебе.

— Руска дума. Избухливо вещество — от динамит, тротил, пироксилин или нещо друго, — което прави чудеса. Мостът ще се разхвърчи на парченца чак до небето… Чакай! Но ти сам ще се увериш: върху кората на една тополка личи името ми: „Гор…“ След като си отпочинахме с другарите, станах и драснах трите буквички. Аз обичам като ученичка да си дращя името.

Спуснаха се по надолнището. След близо час време те бяха вече в тополовата гора. Сетне пресякоха поточето — потънало в папрат и зеленина като в естествен листников канал — и спряха сред елова гора. Тук, навред между дънерите на елите, имаше натъркаляни грамадни гранитни камъни, обгърнати изцяло с бръшлян и други пълзящи растения.