Иван Хаджимарчев
Овчарчето Калитко (37)

Киното

От порти и вратнички занаизлизаха селяните. На тумби, на тумби тръгваха да изпълнят заповедта на коменданта. По лицата им личеше недоволство и протест. Знаеха лъжите на управниците, с които тровеха душите им.

Калитко излезе на главната улица. Многоброен свят от селски младежи и евакуирани се движеше напред-назад. Неколцина стражари и военни стояха при ъгъла и се смееха на висок глас.

„Да знаехте — помисли Калитко, — не бихте се провиквали така високо. Защото, ако командирът заповяда, като ви тръсна една бомба в краката, ще се разхвърчите на перушинки!“

Минута след това той се видя начоголен от малка пъстра тълпа. И си правеше сметка как ще изостави кошничките, за да иде уж да пие вода от близката чешма и да запраши, ако падне съмнение върху помашката му външност. Но хората му искаха само малините, а той отказваше, като цъкаше с език:

— Не, ки! Заръчани са, не ги пурдавам.

Измъкна се от кръга на купувачите, без някой да подозре тайната, която лежеше на сърцето му. Потегли към горния край на селото. Училището, мрачно и погрозняло, бе кацнало на брега на планинския скат. Някога то пръскаше просвета в душите на селските деца и през прозорците му долитаха весели детски гласове и песнички. А сега бе превърнато във войнишка казарма и затвор. Мазето му бе претъпкано със селяни, обвинени като ятаци на партизаните. Там измъчваха и убиваха в потайните часове на нощите.

Велевчани прииждаха със семействата си. Децата високо крещяха:

— Кино! Кино!…

Из училищния двор се носеше глъчка. Войниците обтягаха платното-екран. Киноапаратът бе разположен във военна камионетка. Беше походно войнишко кино.

Зад полуразрушената дъсчена ограда на училищния двор Калитко забеляза три реда войнишки палатки, опнати върху утъпканата гола земя, между които крачеше часовой.

Дворът се пълнеше постоянно с народ. Публиката сядаше направо на земята. Една част от нея бяха помаци и помакини — загърнати в своите шарени яшмаци. Като някое козе стадо насядаха отделно край съборената ограда. Те също бяха недоволни, но дойдоха, защото ги заплашиха.

Помачето знаеше мястото си. Остави кошничките до едно дърво и се смеси с „едноверците“ си — българо-мохамедани.

Кой как минеше от жандармеристите, посягаше към малините. Кошничките се преполовиха, но момчето се правеше на сляпо.

„Яжте, яжте, щом ви е паднала яма! — мислено си повтаряше то, като си спомняше думите на Марин. — Вие сте свикнали на чуждото. Учители са ви германските гладни хрътки!…“

Между тях навярно беше и пияният подофицер, но Калитко не го познаваше. А не виждаше и Верчето, макар дълго да я дири с очи между тълпата.

Когато всичко бе готово, двама военни в зеленикави комбинезони се откъснаха от готовия екран и се покачиха на камионетката. След това пуснаха мотора и филмът започна.

Народът се размърда и стаи дъх. По платното затрепкаха надписи. Тих ветрец полъхна над главите на публиката. Замириса на бензинови пари.

Един офицер ходеше напред-назад пред екрана, сочеше с камшик кино-прегледа и говореше на висок глас:

— Пълният военен разгром на болшевиките при Донец…

Част от публиката беше неграмотна и трябваше да й се обясняват картините.

Помачето не слушаше, а жадно поглъщаше с очи тичащата по платното хитлеристка войска с пушки и шмайзери. Сцените неспирно се нижеха една след друга. Мотоциклети и автомобили светкавично пробягваха по всички посоки, летяха самолети с бомбен товар, светеха прожектори, пламваха като факли села и градове.

Офицерът под платното с пяна на уста крещеше нещо за болшевизъм, за изгладняване и канибализъм. Народът спотаено мълчеше; мълчеше и се почесваше по врата, защото не вярваше. Един селянин продума тихичко и изпълни сърцето на овчарчето е утеха:

— Лъжа! Измишльотини! Хвърлят прах в очите на хората…

Подобни думи Калитко бе слушал и от командира. Червената армия съвсем не беше това, което я представяха в този ужасен филм. Ех, да беше сега Червенокосия при него, би му разяснил много работи!

Калитко не се интересуваше повече от друго, а жадно следеше оръжието, което се мяркаше по платното. Ако отредът имаше една малка частица от тия шмайзери, чудеса би направил! Да имаше същите танкове и оръдия! Елате вижте тогава нашия Калитко! Ще се завре в люка на някой танк и нека му излязат насреща жандармеристите!…