Иван Хаджимарчев
Овчарчето Калитко (10)

Арест

На третия ден Калитко преживя нова неприятност, която препълни чашата на търпението му.

Тоя път той беше сам под корубестия явор сред полегатата поляна, а овцете пасяха край него. Момчето лежеше на сянка и четеше някаква интересна книжка.

Изведнаж из гората изскочиха и се заспускаха през пасбището шишкавият полицейски старши и двамата стражари от село. Калитко видя стражарите още отдалече, но той не се боеше от тях: какво ще му сторят, когато никому не прави лошо, а мирничко си чете на сянка? По-рано старшията го беше ударил с бича си, но тогава Калитко сам си купи тоя бой, като се застъпваше за арестувания учител. А сега нека си вървят по пътя и толкова!

Опасният старши приближи до него и го срита с върха на ботуша си.

— Ти защо пасеш овцете тъдява? Да се срещаш с партизаните, нали? — рече сърдито той.

Момчето го гледаше слисано, без да отговори.

— Ставай! — изрева старшията и без да чака, изви върху гърба му един страшен удар с бича, който той винаги носеше със себе си, окачен на каишка за китката на ръката му.

На Калитко му притъмня пред очите от болка. Той рипна на крака и се озъби:

— Не бий, не бий, зер… не си ме хранил, та да ме биеш, знаеш ли!

— Да се арестува! Грабнете го! — заповяда побойникът на своите хора и те подкараха овчарчето пред себе си.

Шишкото тежко пъхтеше в пладнешката жега след арестуваното момче, като питаше и разпитваше:

— Ти ли си ба̀ша на чобанчетата? Ти! Но ще ти дам да разбереш кому отвръщаш! Ти си знаел за бягството на Радуил, а не дойде да ми обадиш. Главичката ти ще взема, дето подкокоросваш момчетата да бягат при шумкарите!…

— Кога ще бягаш и ти? — намеси се и един от стражарите.

— Аз няма да бягам.

— Лъжеш! Но ако те хванем, мисли му тогава! — рече третият стражар.

Калитко прекара нощта в ареста. На заранта старшията пак започна да го бие — да каже знаел ли е за бягството на Мигача.

Когато го пуснаха, чичо Калитин нахока Калитко, задето си бил позволил да отвръща и възразява на старшията.

— Хак ти е! — рече той — Аз като си седя мирен, мене защо не арестуват?

След тоя безпричинен арест Калитко още повече намрази фашистките властници и техните сътрудници. Желанието му за бягство се засили. Ако останеше в село, стражарите пак щяха да го преследват, гонят и бият за нищо и никакво. И с други хора от селото ставаше това.