Книга на мъртвите на древните египтяни (99)

98 глава
За да можеш да водиш лодка в отвъдното

Звезди от Мечката голяма, поздрав,

които светите в небето северно

всред езерото на безсмъртните,

на мойта смърт свидетели,

с корона на бог главата ми е увенчана, гледайте!

Пред вас заставам…

Вратата на смъртта като премахнах,

и ето увенчан, на бог подобен,

изправям се пред вас…

Ето крилата ми могъщи все по-далеко ме отнасят…

пронизващ вик като вика на дива гъска

излиза от гърдите ми,

като сокол над облаците се издигам.

Небесните и земните пространства необятни преминавам,

защото Шу, когато ме изправи,

ми вдъхна нова жизненост.

Ето че светещите духове

от две страни на стълбата небесна прави

ми сочат пътя, а пък планетите в бяг

отнасят ме далеко от местата на кланетата.

(И) силите, които пазя в себе си,

нападките на злото далеч от мен прогонват.

Отправям се към теб,

о, бог с име: „Това е той!“

И колкото се приближаваш да ме срещнеш,

то толкова пред мен расте и се уголемява твоят образ!

Ето пред езерото огнено пристигам,

сред равнините огнени…

Наистина и езерото огнено, и равнините огнени

са изворите двата на живота.

Като живея до това благоговейно място,

усещам, че живея.

А ето идва с лодка бог Каа

и носи той неща необходими…^[1]

На лодката стоя изправен

и на кормилото,

и на водите по прозрачната повърхност аз я водя.

Тъй както този бог ми заповядва

с лодката да плавам,

тъй също словото ми силно не е без плод останало.

Ето обхождам пътищата на небето

с лодката си и вратите на светилищата аз отварям…

Наистина полята на небесния Хермопол

присъдени ми са като наследство.