Оригинално заглавие
Livre des morts des anciens egyptiens, (Обществено достояние)
Превод от френски
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 10 гласа)

125 ГЛАВА
ДУМИ ЗА ПРОИЗНАСЯНЕ ПРИ ВЛИЗАНЕТО В СВЕТИЛИЩЕТО НА МААТ

Пред тебе, о, Маат, пристигам,

сияйната ти красота да съзерцавам остави ме!

Ръцете ми издигнати са за възхвала, погледни,

на името ти пресвещено! О, истина и справедливост, слушай!

В местата идвам, гдето не растат дървета,

където в почвата растения не никнат…

Ето прониквам в местата на мистериите

и аз на Сет говоря, техния владетел…

Към мен се приближава той, водач мой и покровител,

под плътно було скрито е лицето му…

Покланяйки се пред местата на мистериите,

прониква той в светилището на Озирис

и наблюдава там мистериите, които се извършват.

Ето ги на пилоните пазителите-духове

с външност на посветени духове на мъртви.

Послушайте Анубис, започва словото си той.

Наляво и надясно се обръща той, като говори

с езика на човек, пристигнал от земята на Египет,

познаващ пътищата на страната ни и градовете.

Прилича ли ви той на някой от вашите?

Ето Озирис съм! — отговарям му.

Пристигам тук великите богове да съзерцавам

и вечния живот да придобия

чрез общение с хляба небесен.

До най-далечните предели на небето аз достигнах,

където е Озирис, над Джеду повелителят, душа велика…

Той сила на движенията ми даде

в образа на дух, с глава на феникс…

Дарен със словото на силата, в текущите води се хвърлих,

направих дарове от благовония

и към дървото Схендет като дете запътих се.

И ето ме в Елефантин[85] пристигнал,

пред храма на богиня Сатит.

Обърнах лодката натоварена с враговете ми

и в мир по езерото аз пътувах,

загледан в телата славни на Кам-Ур.

В града свещен Джеду отидох,

но за това ще пазя тайна…

На божеството върнах аз движението на краката,

Достигнах храма на Анубис и съзерцавам господаря му,

проникнах в храма на Озирис

и дрехите на този бог облякох.

Преминах аз Ре-Стау и наблюдавах там мистериите.

Заровен бях и скрит,

но път към изхода намерих.

Преминах местности опустошени, където нищо не расте,

и голотата си прикрих с дрехи, там намерени,

масла благоуханни получих от жените

и ме научиха на силата на словото на посветените.

Ето че Сет говори ми по начин свой…

Аз отговарям му: „Ето, везната ти е в сърцето ни,

тя трябва да се търси“!

Великият Анубис ми казва:

„Ти името на тази порта знаеш ли,

така че да го известиш на мене?“

Аз отговарям:

„Бог Шу — рушителят, е името на портата!“

Великият Анубис казва:

„Ти името на пантите на портата дали ги знаеш,

на горната и долната?“

Аз отговарям:

„Владетелят на истината и на правдата изправен на краката си“ е името на горната.

„Владетелят със сила удвоена, на едрия добитък усмирителят“ — е името на долната.

Великият Анубис проговаря:

„Мини, щом знаеш тези имена магически!“

(Влизайки в двойната зала на истината-правда покойният ще изрече това, което следва, за да се освободи от греховете си и за да може да съзерцава боговете.)

ИЗПОВЕД ЗА ОТРИЧАНЕ I (Папирус Ну)

Здравей, о, бог велик, на истината-правда повелител, могъщи господарю! Ето пред тебе идвам.

Да съзерцавам красотата ти сияйна остави ме!

На теб и на четиридесет и двете божества магическото име зная,

които в залата огромна на истината-правда те заобикалят, в деня, когато пред Озирис на прегрешенията се прави равносметка.

Кръвта на грешниците им служи за храна.

Името ти е: „Господар на хармонията на вселената,

очите на когото две сестри-богини са.“

Ето аз истината нося в сърцето си и правдата,

защото всяко зло изкорених от него.

Не съм създавал страдания на хората.

Не съм си служил с насилие към моите роднини.

Не съм замествал правдата с неправда.

Не съм общувал с лошите.

Не съм извършвал престъпления.

Не съм накарал никого да работи за мене непосилно.

Не съм злословил от славолюбие.

Не съм измъчвал моите служители.

Не съм проклинал боговете.

Не съм лишавал бедния от неговия хляб насъщен.

Не съм извършвал действия, отхвърлени от боговете.

Не съм допускал никой господар да мъчи роба си.

Не съм докарвал на ближния страдания.

Не съм допускал глад да има.

Не съм разплаквал хората, подобните на мене.

Не съм убивал, нито заповед за смърт съм давал.

Не съм донасял болести на хората.

Не съм задигал дарове от храмовете.

Не съм си присвоявал на боговете хляба.

Не съм открадвал приношенията за духовете посветени дадени.

Не съм извършвал действия безсрамни

в пресвятото място на храмовете.

Не съм отнемал част от даровете предопределени.

Не съм опитвал моите владения да умножавам

по начини непозволени.

Не съм си присвоявал на ближния нивята.

Не съм размествал ни тежестите, ни лоста на везната.

Не съм отнемал млякото от детската уста.

Не съм обсебвал добитъка по пасбищата.

Не съм улавял в примка птици, за боговете отредени.

Не съм изваждал риба с мъртва риба.

Не съм препречвал на водите да текат, където трябва.

Не съм събарял вдигнати прегради на води течащи.

Не съм гасил на огън пламъка

в мига, когато трябвало е да гори.

Не съм престъпвал правилата за жертвоприношения с месо. Не съм си присвоявал добитък, собственост на храмове на боговете.

Не съм попречил на никой бог да се явява!

Чист съм! Чист съм! Чист съм! Чист съм!

Пречистен бях, тъй както бе пречистен фениксът велик на

Хераклеопол,

защото съм владетел на дишанията,

които дават живот на всички посветени

в тържествения ден, когато на Хор окото

в присъствие на повелителя божествен на земята

достига до зенита си в Хермопол…

Щом съм видял в зенита си да е на Хор окото в Хелиопол,

то нека, богове, не ме достигне злото в този край,

Ни в залата просторна на истината-правда,

понеже зная имената на тези богове,

които обкръжават Маат, на истината-правда божество велико!

ИЗПОВЕД ЗА ОТРИЧАНЕ II (Папирус Небесни)

1. О, дух, ти, който ходиш с големи крачки

и в Хелиопол внезапно се явяваш, чуй ме,

деяния порочни не съм извършвал!

2. О, дух, ти, който се явяваш в Кер-Аха

с ръце, обвити в огън пламнал,

деяния насилствени не съм извършвал!

3. О, дух, ти, който се явяваш в Хермопол

и дишаш божествения дъх,

сърцето ми презира грубостта!

4. О, дух, ти, който се явяваш на извора на Нил

и храниш се от сенките на мъртвите,

не съм открадвал!

5. О, дух, ти, който се явяваш в Ре-Стау

и чиито крайници разлагат се и гният,

не съм убивал моите подобни!

6. О, дух, ти, който се явяваш в небето

на лъв в двоен образ,

от крината с жито аз не съм отнемал!

7. О, дух, ти, който се явяваш в Летопол

с очи-ками пронизващи,

не съм измамвал!

8. О, дух, с лице пламтящо,

ти, който бавно назад отстъпваш,

не съм ограбвал онова, което принадлежи на боговете!

9. О, дух, ти, който се явяваш в Хераклеопол

и смазваш и на прах превръщаш костите,

не съм аз лъгал!

10. О, дух, ти, който се явяваш в Мемфис

и караш пламъците да избликват и да се уголемяват,

на моите подобни хляба аз не съм отнемал.

11. О, дух, ти, който се явяваш в Аменти,

ти, божество на двата извора на Нил,

не съм клеветил!

12. О, дух, ти, който в царството на езерата се явяваш,

със зъби като слънце светнали,

не съм нападал никога.

13. О, дух, ти, който се явяваш при мястото за смърт

определено,

и ненаситен ти върху кръвта на жертвите връхлиташ,

знай: не съм животни храмови убивал.

14. О, дух, ти, който се явяваш

на трийсетте съдии в залата широка

и който от вътрешностите на грешните се храниш,

не съм измамвал!

15. О, ти, владетел на реда световен,

ти, който в залата на истината и правдата се явяваш,

помни: не съм полета плодородни присвоявал!

16. О, дух, ти, който се явяваш в Бубаст[86]

и назад отстъпваш,

помни: не съм подслушвал по вратите!

17. Дух Аати, ти, който, в Хелиопол излизаш,

не съм грешил с излишни думи!

18. О, дух Тутуф, ти, който в Ати излизаш,

не съм изричал никога проклятия,

заради причиненото ми зло!

19. О, дух Уаменти, ти, който в подземията за изтезания

се явяваш,

не съм аз никога прелюбодействувал!

20. О, дух, ти, който в храма на Амсу се появяваш,

и даровете, които ти се носят, следиш с внимание,

знай: никога не съм преставал в самотата си да бъда

целомъдрен!

21. О, дух, ти, който в Нехату излизаш,

водач на боговете древни,

аз хората не съм измъчвал никога!

22. О, дух-разрушител, ти, който в Кауи се появяваш,

не съм аз никога реда на времената нарушавал!

23. О, дух, ти, който в Урит излизаш

и чийто глас молитви да реди аз чувам,

на гняв не съм се никога поддавал!

24. О, дух, ти, който в областта на езеро Хекат излизаш

в образ на дете,

аз никога не съм бил глух за думите на правдата!

25. О, дух, ти, който в Унес излизаш

и чийто глас пронизва,

аз никога не съм възбуждал пререкания.

26. О, дух Басти, ти, който се явяваш в мистериите,

аз ближните си никога не съм разплаквал.

27. О, дух с лице, което е отзад главата,

ти, който от скрития си дом излизаш,

аз никога не съм грешил с хората срещу природата!

28. О, дух, с крак обвит в огън,

ти, който от Акхекху излизаш,

аз никога не съм грешил от нетърпение.

29. О, дух, ти, който от Кенемет излиза,

и името ти Кенемети е,

аз никога не съм наругал никого!

30. О, дух, ти, който от Саис излизаш

и носиш твоя дар в ръцете си,

аз никога не съм раздори правил.

31. О, дух, ти, който в град Джефит излизаш

с лица различни,

не съм постъпвал прибързано!

32. О, дух, ти, който в Унт излизаш и с хитрини си пълен,

не съм пропускал да почитам боговете!

33. О, дух, ти, който от Сатиу излизаш, украсен с рога,

в разговорите си с много думи аз не съм си служил!

34. О, Нефер-Тум, ти, който от Мемфис излизаш,

не съм измамвал, ни постъпвал злобно!

35. О, ти, Тум-Сеп, (ти), който от Джеду излизаш,

владетеля не съм проклинал!

36. О, дух със сърце дейно,

ти, който от Дебти излизаш,

не съм водите замърсявал!

37. Ти, Хи, в небето който се явяваш,

знай, никога не са били надменни моите думи.

38. О, дух на посветените, ти, който заповеди даваш,

не съм проклинал боговете!

39. О, ти, Нехеб-Неферт, от езерото който идваш,

не съм досаден бил, нито безочлив никога!

40. О, ти, Нехеб-Кау, който от твоя град излизаш,

не съм сплетничил, за да се изтъквам!

41. О, дух, с глава свещена,

ти, който ненадейно от твоето скривалище излизаш,

знай, не съм забогатявал по път нечестен!

42. О, дух, ти, който от света отвъден идваш

и твоята ръка отрязана пред тебе носиш,

на моя град аз бога никога не съм презирал.

ПРЕД БОГОВЕТЕ НА ОТВЪДНИЯ СВЯТ

О, вие, божества, събрани в залата на правдата,

аз поздравявам ви!

Наистина аз ви познавам и зная имената ви!

Не ме оставяйте под ножа на палача!

За греховете ми не споменавайте!

Пред бога — вашия владетел!

Дано не ме докосва злата орис

заради вашата намеса!

Сторете господарят на вселената да чуе истината,

защото аз през земния си път съм правил само

това, което беше истинско и справедливо.

Бог никога не съм проклинал!

Да могат духовете-покровители на дните и на часовете

беда да не ми сторят!

О, божества, събрани в залата на истината-правда,

з поздравявам ви!

Сърцето ви лъжата и неправдата отхвърля.

Живеете от истината и вашата храна е правдата.

Под погледа безтрепетен на Хор вие съществувате;

той, който в своя кръг не спи!

Избавете ме от Бабай, който в деня на присъдата велика

се храни от вътрешностите на силните!

До вас ме оставете да проникна,

защото аз не съм измамил, ни сгрешил в нещо,

не съм лъжесвидетелствувал!

Зло никакво мен да не сполетява,

защото аз от истината и от правдата се хранех.

Добрите нрави начина на моите действия чертаха

и той бе одобрен от боговете.

Ето, доволни бяха боговете, аз когато правех онова, което

се нрави!

Аз давах хляб на гладните, вода на жадните,

на голия — да се покрие, и кораб на корабокрушенеца,

на боговете правех дарове,

на духовете посветени — изливания от вино…

Духове божествени!

Освободете ме! Закриляйте ме!

Недейте ме вини пред божеството!

Устата ми е чиста! Ръцете ми са чисти!

Сторете аз от вас да чуя тази дума:

„В мир ела, душа, която тук пристигаш!

В мир ела!“

Аз чух наистина

словата тежки, разменени

между телата славни и котката божествена

в храма на Хапдре.

Аз на запитванията на духа, възмездието който дава, отговорих.

Лицето му е зад главата.

Аз наблюдавам обредите в Ре-Стау.

Благословеното дърво над тях простира своите клони. Познавайки на боговете мислите потайни,

от тях аз моля помощ!

Пристигам тук на истината аз да съм свидетел,

та в Аукерт да има равновесие.

Ти, господарю на короната Атефу,

моето име е: „Господар на ветровете“;

ти, който си високо на престола си,

спаси ме ти от тези си служители,

чиито заповеди мъки и страдания носят,

лицата им без покривало са,

понеже аз пред бога на истината-правда

постъпвах само истински и справедливо.

Гръдта ми чиста е, защото я измих…

В езерото на Маат пречистих моя гръб и моите вътрешности!

и няма част от съществото ми

несъпричастна на истината-правда.

Пречистих се в езерото южно.

Починах си в северния град,

там, до полето на скакалците,

когато във втория час на нощта

и в третия час на деня

на Ра служителите се пречистват…

Сърцата на боговете, когато преминават

ден и нощ,

казват, говорейки за мен: „Да приближи!“

„Ти кой си?“ „Как е името ти?“

— Маслинов цвят е името ми…

И глас един, излизащ от пространството

невидим, отговаря ми: „Минавай!“

Ето горичка, после град…

Глас пита:

— По твоя път какво намери?

— Крак и стъпало.

— Какво им каза ти?

— Ведрина и радост.

— Какво ти дадоха?

— Запален факел и кристална плочка.

— С тези дарове какво направи?

— В зори до езерото, близо, посред каналите, зарових ги.

— Какво намери там?

 

— От камък скиптър.

— Как е името на скиптъра?

— „Волен като вятъра“ е неговото име.

— Като зарови факела запален и плочката кристална, какво направи?

— Изрекох на силата словата, изрових плочката.

Угасих факела,

разбих плочката кристална

и езерото изкопах…

— Ти можеш да преминеш през вратата към залата на Маат, защото познаваш двойното лице на истината-правда! Ключалката на вратата ми казва:

— Не ще те пусна да преминеш,

докато ти не кажеш името ми скрито.

„Центърът на тежестта на везната на истината-правда“ е твойто име.

— Не ще те пусна ти да влезеш —

говори рамката отдясно, —

докато ти не кажеш името ми скрито.

— „Блюдото на везната, носеща истината-правда“, ето името ти.

— Аз ще те пусна ти да влезеш —

говори рамката отляво, —

докато ти не кажеш името ми скрито.

— „Дар от вино“ е твоето име.

— Не ще те пусна ти да влезеш —

говори прагът на вратата, —

докато ти не кажеш името ми скрито.

— „Викът на бога Кеб“ е твоето име.

— Не ще те пусна ти да влезеш —

бравата на вратата казва, —

докато ти не кажеш името ми скрито.

— „Пръстите на майчините ти крака“ е твоето име.

— Не ще те пусна ти да проникнеш в залата —

говори дръжката, —

докато ти не кажеш името ми скрито.

— „Окото — извор на живот — на бог Себек, владетел на Бахау“, е твоето име.

— Не ще те пусна в залата да влезеш —

пазачът на крилата на вратата казва, —

докато не кажеш името ми скрито.

— „Лакът на бога Шу, закрилник на Озирис“ е твоето име.

— Не ще те пусна ти при нас да влезеш —

говорят стълбовете на вратата, —

докато ти не кажеш имената ни скрити.

— „Децата на богини с корони от змии“ са имената ви.

— Ти ни позна! Тогава можеш да преминеш:

— Не ще те пусна да ме тъпчеш, —

говори подът в залата на Маат —

понеже съм безмълвен и свещен!

Освен това не зная имената на твоите ходила, готови върху мен да минат.

Хайде, казвай!

— „Вестителят на бога Хас“ е името на десния ми крак. „Скиптърът на Хатор“ е името на левия ми крак.

— Познаваш ме! Да минеш можеш!

— За теб не ще предизвестя —

пазачът на вратата на залата на истината-правда казва, —

докато ти не кажеш името ми скрито.

— „Който сърцата знае

и на човека във вътрешностите дълбае“ е твоето име!

— За теб ще възвестя на бога! Кажи ми и това:

Кой бог в този час владее?

Как е името му?

— „Който земите две закриля“, е името му.

— Добре, но кой е този бог,

закрилник на земите две?

— Тот е този бог!

— Ти прага премини и приближи се!

Каза тогава гласът на Тот, самият той невидим:

— Кажи ми най-напред защо пристигаш тук?

— Пристигам тук, за мен да бъде възвестено!

— Какво е твоето условие? Какъв човек си ти?

— Пречистих се от всички грехове.

Аз чужд съм на грешките на хората,

които на подбудите моментни стават роби.

От тях не съм.

— Ще известя за теб на божеството,

ако ми кажеш още:

„Как е името на божеството,

закриляно от огнено небе,

заобиколено от стената на богините-змии,

което си отдъхва над води течащи?

Кой е това?“

— Това е Озирис!

— Мини през прага! Наистина ще мога аз да възвестя за теб.

Помни:

На твоето приобщение хлябът,

виното на твоето приобщение

и всичките надгробни дарове, за теб положени,

лъчения от светлото око на Ра са!

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

Да си представим това, което става в залата на истината-правда. Тази глава ще бъде изпълнена, когато тялото на покойния бъде измито, изчистено и обвито с превръзки на мумия, след като му се сложат сандали, след като му се намажат очите с антимон и останалата част от тялото с маслото „анти“ и след като му се донесат надгробните дарове — благовония, месо, домашна птица, хляб, бира, а също и зеленчуци. Да се нарисуват после цветни изображения върху пръстена плочка, които да не са били тъпкани нито от прасета, нито от други домашни животни. Ако се напише върху тази плочка горната глава, тогава покойният и неговите деца ще имат напредък! Неговото име няма да бъде забравено и той ще има благоволението на фараона и принцовете. Той ще намери върху жертвеника на великото божество хляб, вино, месо и няма да бъде отблъснат при вратите на Аменти. Там той ще бъде въведен заедно с владетелите на Египет и ще се намери сред приближените на Озирис действително, непрестанно, вечно.

Бележки

[85] Елефантин — остров на река Нил в Горен Египет.

[86] Бубаст — град в Долен Египет, наречен на името на богиня Бубаст — покровителка на лова.