Книга на мъртвите на древните египтяни (130)

130 глава
За да станат съвършени посветените духове

О, погледнете! Небето е отворено! Земята е отворена!

(И) западът отворен е, (и) изтокът отворен е,

половината от южното небе отворено е,

половината от северното е отворено,

вратите са отворени широко, порталите отключени

и ето, Ра на хоризонта се явява…

Отворена му е вратата двойна от лодката Сектет,

от лодката Манджит — порталът му отворен.

Той диша порядъка божествен на световете…

И ето! Богът Шу се появява, създава той Тефнут.

Подвластните на бог Озирис

съставят свитата на Ра.

А аз желязното си копие стиснах.

И като равен на Хор неудържим в светилищата влизам,

напредвам към местата, където вършат се мистериите.

Вестителят на бога, който ме обича,

пречиства моя кът молитвен с изливания на вино.

Истината-правда ме съпътствува.

Въжа получих да укрепя светилището си.

От бурите изпитвам ужас.

Нека до мене наводнение не стига!

Нека пред Ра отблъснат да не бъда!

Нека не бъда принуден да взема път обратен!

Вижте! Делата на миналия ми живот върху земята

са това! Аз в двете си ръце ги нося!

Не принуждавайте ме в долината на мрака аз да бродя!

Не хвърляйте ме в езерото, на злите мястото.

Не ме оставяйте между осъдените на вечни мъки!

Нека душата ми не бъде покорена,

нито в плен от злите духове отвлечена!

Нека ми бъде разрешено лицето си аз да извърна

от заколението на Сепду!

Хвала на вас, духове планетарни

в съзвездието на Мечката голяма!

А колкото до вас, о, ножове божествени на мистериите

и вие, две ръце божествени, които осветлявате и радвате вселената

и ръководите според хармонията на епохите

младите и старите.

Вижте! Ето Тот владетелят на мистериите!

Пристъпва той към разливания на вино пред Господаря на

милионите години

и му отваря път пред небосвода.

Самият Тот сковава ураганите

и ги затваря в своите укрепления.

Ето че аз, Озирис, пред моя вечен дом пристигам…

О, вие, духове божествени!

От мене отстранете мъки и страдания!

И щом е личността ми на Ра приятна,

пуснете ме до него да проникна!

Нека приготвена за мене лека лодка

ми позволи да плувам весело, безгрижно!

Тот да зарадва сърцето ми!

Тогава аз ще славя Ра и Ра ще слуша моите слова.

Ще помете преградите, издигнати от враговете ми пред мене.

Да може плаването ми да не узнава корабокрушения!

Нека принуден да не бъда да взема път обратен,

защото, истина е, аз съм Ра-Озирис,

и тъй че лодката ми корабокрушения не плашат!

Ето, един дух планетарен,

лицето му блести в съзвездието на Мечката голяма,

а погледът му върху мен се приковава,

защото името на Ра в сърцето ми живее

и моята духовна форма се ражда от устата ми.

Ето, когато аз говоря, Ра слуша словото ми на сила!…

Бъди прославен, Ра, ти властвуваш на хоризонта!

Пречистваш с пламъците твои на светлината съществата.

Ти имаш на небето власт върховна

в мига, когато враг се готви да напада.

Ето ме! Идвам аз реда космически отново да градя,

защото този небосвод стоманен, който

от злия дух Апопи пронизан беше!

Всред урагани и всред бури

там той прониква

и въпреки че бе отблъснат от бога всемогъщ с глава на лъв,

възстановяването на реда на световете от мен зависи!

Послушайте ме, богове,

които седнали сте на престолите си величави!

Ето, аз пристигам пред небесните йерархии!

От дракона Апопи завинаги освобождавам Ра.

Аз бдя! Аз бдя!

Ето, не може вече драконът до него да се приближи!

Магическите знаци, от злия дух пред мен поставени,

ще завладея!

Надгробните храни не ще ми липсват.

Тот със сила магическа ще ме дари

заради делата, в миналия ми живот от мен извършени.

Ще накарам истината-правда да обикаля в лодката небесна.

Като поставя йерархиите небесни за милиони години,

всред тях ще тържествувам.

Боговете ме водят и с възгласи на радост ме посрещат,

те в тяхната небесна лодка ме приемат.

Божествените владетели от свитата на Ра

зад мен застават.

Ето щастлив съм!

Божественият ред цари! Владетелят на цялата вселена е прославен.

Богинята Маат застава пред своя господар и бог.

Ето в ръцете си свещеното оръжие приемам

и по небето преминавам.

Съществата на светлината ме прославят,

защото е велико делото ми и покой не зная.

Самият Ра за моите подвизи възнагради ме,

защото дадох всичко

да бъдат заличени следите от бедствията някогашни.

Сега около себе си поглеждам и съм доволен…

Ето веслата пускам

и лодката ми, неудържима като утринното слънце,

се плъзва по обширните пространства на небето.

Великият бог Тот ме води на орбитата си в средата

и на Хепри в лодката заемам място,

където преминавам цикъла на превъплъщенията.

Аз проговарям и тутакси магическото слово става действие. Вървя напред, небето преминавам.

Ето идвам пред Аменти.

При появяването ми Шу се радва

и огнените духове да ме посрещнат идват.

Те хващат лодката и я насочват към мястото,

където Ра и неговите приближени са застанали.

Тогава Ра напред излиза.

На мен, Озирис, погледът му пада и той нарежда:

— „Да бъде мир над него! Да бъде мир над него!

Прогонен да не бъде!

И нека пламъкът, който крепи го този миг,

насила да не му е грабнат!

И нека вихърът, излизащ от устата ти, зъл дух,

да не вилнее срещу него!

Нека избягва пътищата, застрашени от духове на злото

с глава на крокодил (той мрази ги!).

И нека те към него да не приближават!“

Ето аз качвам се в лодката на Ра…

Престола ти, о, Ра, на мене дават боговете,

тъй също и прославеното твое тяло!

По твоя път аз преминавам и призори прогонвам Небт, злия

дух,

който пристига, прикрит в стена от пламъци,

и ненадейно в дълъг, тесен проход ме напада…

От по-преди наистина аз бях предупреден

за страшните неща, които ме очакват.

Ето, о, Ра, в лодката ти аз се настанявам

и даровете ми определени получавам.

Предназначение

Това заклинание ще бъде изпълнено над лодката на Ра, боядисана в различни цветове в едно обредно чисто място. Да се сложи фигурка, изобразяваща мъртвия, на носа на споменатата лодка и да се нарисува лодката „Сектет“ на дясната й страна и лодката „Манджит“ на лявата. Ще им поднасят в деня на Озирис течни и твърди дарове… Тези обреди имат за цел да оживят душата на мъртвия и да я направят вечна. Тя няма да знае повторна смърт.

(В саитската редакция ние намираме непосредствено след това следните редове:)

… Мъртвият ще участвува в мистериите на Дуат. Той ще бъде посветен в мистериите на отвъдния свят… Тази глава се намираше в голямата зала на храма по време на управлението на владетеля Хесепти. Тя бе намерена преди това в една планинска пещера… Словата на сила в тази глава са били създадени от Хор в полза на неговия баща, доброто същество Озирис… Когато Ра поглежда тялото и крайниците (мумифицирани) на мъртвия, ето каква картина се появява пред очите му: той вижда тялото като безкрайна панорама на небесните йерархии; голям е ужасът, голямо е безпокойството, които това видение вдъхва на хората, на боговете, на посветените духове и на осъдените на вечни мъки… Мъртвият ще бъде съединен с душата си завинаги, той няма да умре за втори път в отвъдния свят; няма да има неприятности по време на претеглянето на словата. Той ще тържествува над враговете си и ще може да намира върху жертвеника на Ра всеки ден своите надгробни дарове, вечно…