Книга на мъртвите на древните египтяни (131)

131 глава
За да се живее до Ра

Аз Ра съм, сиянието мое нощта възпламенява.

Всеки човек, като го следва,

Тот следва и съпричастен е на вечния живот…

На Хор подобен той ще бъде,

който, с диадема увенчан, нощта обхожда.

Сърцето ми се радва, защото съм от съществата,

чиито врагове от господарите на боговете са сразени.

След като получих оръжието му желязно,

пътя до Ра изминавам.

Ето към тебе идвам, Ра, о, мой баща божествен!

В образа на Шу пристигам и призовавам всесилната богиня.

На Ху аз предоставям същността си.

С присъствието си злия дух Небт на Ра от пътя отстранявам.

Дух посветен съм. Към владетеля на боговете аз отивам,

живее той в най-крайните предели на небето.

Всесилната богиня срещнах.

Смелост ти вдъхна,

душата ми за да живее

с всемогъществото и страха на твоето име,

понеже Ра, когато в небето глас издигне,

аз тука заповеди давам!…

Здравей, велико божество в изтока небесен!

Пусни ме в лодката ти да се настаня!

Пусни ме да се спусна в нея, реейки се

в образ на сокол божествен!

Остави ме да изрека словата заповедни!

Ето със сила удрям

и лозето си взимам!

О, Ра, пусни ме в мир да се кача в твойта лодка

и в мир да плувам из красивата Аменти.

Ето обръща се към мене Тум със слово и ми говори:

„Ти искаш ли да влезеш? Защото богинята Мехен живее

милион години, да, милион пъти по милион години!

Живее в Урт до езерото на милионите години…“

Ето настъпват войнствата на небето

от двете страни на богинята и боговете, които я заобикалят.

Богът на разпадането на вселената

стои до нея също.

Аз казвам: „Който и път да избереш

за идните милиони години,

навсякъде ти ще откриеш Ра, владетеля и господаря ни. Пътят, по който той върви, е път на огъня

и всички войнства на небето вървят зад него!“