Книга на мъртвите на древните египтяни (41)

39 глава
За да се прогони злият дух Апопи

Бягай! Назад! Махни се, дух на злото Апопи!

Ако ли не, удавен ще си в бездните на езерото на небето,

където Тум, небесен твой баща, подготвил беше твоето погубване!

Към края роден ти на Ра не приближавай!

Наистина от него се страхуваш!

 

Виж! Аз съм Ра! Аз сея ужас!

Зъл дух, върни се

пред острите стрели на светлината ми, за тебе болка.

Ето че боговете твоите гърди разкъсват.

Богинята с глава на рис смразява крайниците ти.

Богинята с глава на скорпион

излива върху тебе своя съд на разрушение,

богинята Маат от твоя път далече те прогонва.

Изчезни, Апопи, враг на Ра!

Ти искаше на изтока небесните царства да преминаваш

и сред светкавици погром да сееш.

Но ето че внезапно Ра на хоризонта портите отваря

в мига, когато Апопи се появява,

и той се сгромолясва.

Наистина, когато го нападам и съсичам,

о, Ра, аз твоите повели изпълнявам.

Аз правя онова, което е разумно да се прави,

мирът на Ра да се запази.

Приготвил съм, о Ра, въжетата ти

и ето дърпам ги…

Повален е Апопи! Завързан, обуздан е

от божествата на изтока, на запада, на севера и на юга!

Те всичките го обуздаха

и Ра е радостен.

Извършва в мир небесните кръговрати!

Сразен е Апопи! Врагът на Ра отстъпва!

Усещам силно наказанието, наложено

на теб от богинята-скорпион!

 

Сега ти страдаш!

Наистина към тебе тя постъпи страшно.

Скопен ще бъдеш ти завинаги, ти, Апопи, на Ра врагът!

Ти никога не ще вкусиш на любовта насладите!

Ра те принуди да отстъпиш. Той те мрази!

Виж! Той те гледа! Върни се, Апопи!

Главата ти той удря. Разсича ти лицето.

Троши ти костите. Отсича крайниците ти,

защото, истина, това е негово царство.

Ти, Апопи, на Ра врагът

от бог Акер^[1] ти бе осъден.

Божествените духове свитата ти, Ра,

пресмятат, изчисляват пътя ти, когато се издигаш,

и възцаряваш мир около тебе.

Ти ту се спираш, ту пак пътуването си поемаш

и твоето око напред се движи неотклонно.

Да мога от устата ти присъда нежелана да не чуя!

Окото ти божествено към мене да е благосклонно,

защото аз съм Сет, аз бурите небесни пускам,

тъй както прави и Неджеб-иб-ф.

Ето говори Тум. Той казва:

„Бъдете смели воини на Ра,

защото злия дух Ненджа отблъснах!

Изгоних го от погледа на боговете!“

Кеб казва: „На троновете си непоклатими стойте

в лодката на Хепри.

Път с копие в ръка прокарайте!“

Хатор^[2] говори: „Ножовете си стиснете здраво!“

Нут казва: „С мен елате, Ненджа, духа ужасен да прогоним,

проникнал в светилищата на господаря на вселената,

пътникът самотен…

Небесните йерархии извършват своите обиколки

около езерото изумрудено.

Елате! Възхвала на този бог да отдадем! Да го избавим!“

От неговия храм излязоха небесните йерархии.

Да го обожаваме и възхваляваме!

Вие всички към моите молитви се присъединете!

Ето, на боговете Нут, за мен като твори, реди най-сладки думи:

„Виж! Той върви напред! Той търси и намира пътя си!“

Тогава ме улавят боговете и ме притискат в своите прегръдки.

Ето че Кеб върви в цялата си всемогъща сила.

Йерархиите вървят напред към сливане с Хатор,

която всява ужас.

Наистина над Апопи Ра удържа победа!