Книга на мъртвите на древните египтяни (82)

80 глава
За да бъдеш превъплътен в бог, който осветлява тъмнините

Аз светеща препаска съм,

на Нут гърдите осветявам

и тъмнините на нощта прогонвам.

Чрез зова всесилен на устата ми

гневът на две богини укротявам —

неспирно водят битка те в сърцето ми.

Ето, изправям аз баща си паднал

и с него всички паднали

в долината на Абидос.

В мир съм аз… В мир съм аз…

Наистина споменът аз съм на баща си Озирис,

на боговете от нектара взимам,

в града си го намерих

и тъмнините в плен отвеждам;

спасих окото аз на световете, когато гаснеше

по празниците на ден петнадесети на месеца.

Разделих аз Сет с врага му — бог древен.

Дадох оръжия магически

на Тот в дома лунен

по празниците на ден петнадесети на месеца

и взе короната Уререт^[1].

Богинята Маат с устни,

от изумруд и кристал направени,

живее в сърцето ми.

Ето, разстилат се полетата ми сред канали от лапис-лазули.

Наистина богиня Нут съм аз, която тъмнините гони.

Напред вървя: настава светлина неотразима.

Нападам духовете зли с глави на крокодил и ги повалям.

Аз божествата мълчаливи, открити в тъмнините, възхвалявам.

Повдигам и изправям аз онези, които плачат.

Лицата им са скрити в ръцете,

предадени на отчаяние…

Към мене погледнете!

Наистина богиня Нут съм и идвам между вас.

Риданията ви чух.

На светлината пътя аз отварям.

Нут съм, тъмнините гоня.