Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
R(ȝ) n(y) pr.t m hrw, 1700 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Коста Борисов
Допълнителна корекция
Silverkata (2020)
Източник
bezmonitor.com

Превод от френски език и бележки Йордан Ватев

Встъпителна студия проф. д-р Елит Николов

 

Livre des morts des anciens egyptiens

Paris, Stock, 1978

Индекс 10:2

 

Редактор на превода Афродита Василева-Морчева

Художник Богдан Мавродинов

Художествен редактор Тотко Кьосемарлиев

Технически редактор Милка Иванова

Коректор Ина Антонова

Литературна група II-2

ДИ „Наука и изкуство“, София, 1982 г.

ДП „Димитър Благоев“ — София

История

  1. — Корекция
  2. — Поправка на заглавни маркери (Мандор)
  3. — Допълнителна корекция; отделяне на предговора и послеслова като самостоятелни произведения

183 глава
Химн към Озирис

Към тебе идвам аз, Озирис син на Нут, владетелю на вечността,

аз, един от боговете-спътници на Тот,

зарадвах се на онова, което той за тебе е направил.

Аз нося въздух свеж и приятен за дробовете ти,

живот и сила за лицето ти красиво

и вятъра на севера за твоите ноздри.

О, владетелю на свещената земя на мъртвите!

Той, Шу, призова да озари със светлина твоето тяло.

Лъчите му твоя път осветиха.

Със словото могъщо на устата си

срази той злото в крайниците ти стаено,

двамата Хор укроти, воюващите двама братя,

прогони бурите и наводненията.

Чрез него Сет и Хор тъй както и земите две

се мъчат приятни да ти бъдат с покоя, който между тях цари.

Сполучи той да укроти гнева, разпален в сърцата им,

и помири ги…

Синът ти, Хор, тържествува пред съда на боговете. Господството на света му бе дарено

и още на Кеб престолът ще му бъде даден,

тъй както Тум реда оповести,

записан в свитъците

и издълбан върху желязна плочка,

според заповедите на баща ти, Птах-Танен,

седящ на своя царски трон…

Той своя брат повика, за да изправи Шу,

за да издигне той водите до върха на планините,

за да покълнат треви по хълмовете

и жито в долините,

да не престават земята и водата плодовете да множат… Ето небесните и земни богове

сина ти Хор към залата те придружават,

където той за техен господар и повелител е провъзгласен…

Сърцето ти се радва, о, владетелю на боговете,

то се радва безкрайно много,

защото Египет и Червената земя благата на мира познават

и те под твоята закрила отдават се на работа:

светилища и градове са изградени в места благоприятни, владенията на градовете и на останалите селища на имената техни отговарят.

Сега за тебе жертви ще принесем заради името ти,

което е свещено, вечно…

Не чуваш ли как те възхваляват,

как името ти обожават?

Виждаш ли как към твоя Ка правят изливания на вино

и как от всички страни към тебе се спускат с дарове надгробни,

определени за духовете посветени, които тебе придружават? Ето с вода свещена даровете ръсят,

наредени до душите на мъртвите…

Всичко това, което Ра е наредил за тебе

в началото на времената,

е вече свършено.

Ето защо сега ще бъдеш увенчан, о, син на Нут,

тъй както господарят на вселената бе увенчан…

Наистина живееш ти, непоклатим, непобедим.

Ти ставаш млад отново. Ти искрен си и справедлив.

Ра, баща ти небесен, закрепва твоите органи

и йерархиите божествени с възгласи на радост те посрещат…

Без нито крачка да се отдели, Изида до теб остава.

Не могат враговете ти над тебе да тържествуват.

Всички страни и всички хора прославят красотата ти,

както прославят Ра, когато призори той става…

Високо от мястото, където се издигаш, ти осветяваш световете.

Сърцата на хората прелели от радост пред хубостта ти,

забързват стъпките си.

Царствената власт на Кеб е отредена,

баща ти е изваял хубостта ти,

а пък богинята, която на света те даде и твоите органи оформи,

е Нут, майката на боговете.

Наистина ти беше първият от боговете пет,

хванал в ръце камшика и жезъла на управлението,

с бяла корона Атеф върху главата.

Ето че ти за господар на хората и на боговете си въздигнат,

защото ти наистина беше увенчан за повелител на земите две

и носеше на челото си на Ра владетелските знаци

по времето, когато още беше ти в утробата на Нут, твоята майка.

Сега, когато ти се появяваш,

дълбоко се покланят боговете.

Те отстъпват и поемат път обратен,

обхванати от ужас, който идва от Ра,

а силата неудържима на твоето величие изпълва го със страх…

Наистина животът те съпътствува, даренията следват те.

Ти всеки ден ги виждаш пред своето божествено лице…

О, бог, ти дай ми

да бъда измежду тези, които след твоето величество вървят,

тъй също както правех на земята…

Да може моята душа да бъде призована,

за да те намери

до господарите на истината и на правдата!

Ето аз идвам към мястото на боговете,

към тази област съществувала от време незапомнено.

Душата ми, духът ми посветени и моят двойник занапред

ще населят страната,

където богът на истината-правда е владетел.

Той се грижи за прехраната на боговете.

Тази земя наистина е тъй привлекателна за другите земи;

за южните по протежение на речното течение

и северните, ощастливени от ветрове благоприятни,

в нея идват всекидневно да пируват,

съгласно заповедите на бога,

господаря на този край и повелител на мира…

Не е ли казал този бог:

„Нека най-после радост да цари в сърцата на хората,

които се съобразяват с истината и с правдата

на бога на тези местности?“

Защото дава той живот предълъг на онези, които така постъпват.

Обсипва ги с чест той на земята,

а после им подготвя красиво погребение,

като ги слива с пръстта на свещената земя…

О, бог, ти виж!

Към тебе идвам.

Ръцете ми издигат се за молитва

и ти поднасят истината и правдата…

В сърцето ми не ще откриеш нито лъжа, нито измама,

защото зная, че живееш ти и съществуваш

от истината и от правдата…

О, бог, знай!

Не съм извършил грехове на този свят,

не съм на никого направил лошо,

не съм си присвоявал ничии блага.

Аз Тот съм, изкусен писар на йероглифи, с ръце чисти,

господар на истината и на правдата,

владетел на чистотата, на злото разрушител,

писар на истината, презиращ прегрешението…

О, бог, към мене поглед обърни!

Аз съм перото на владетеля на вселената,

на господаря на законите, който дарява словото на мъдростта,

който руши лъжата и измамата

и словото му е в страните две всесилно.

Аз Тот съм, господар на истината и на правдата,

който с победа увенчава подгонения без защита

и който отмъщава на потисника за угнетения.

Аз нося на доброто същество духа на северния вятър.

Полъхът живителен, роден от Нут — небесната ми майка,

накарах да проникне в домовете тайнствени,

та той да може сърцето да събуди

на „бога със сърце замряло“,

богът на добротата, син на Нут,

Хор непобедимия…