Книга на мъртвите на древните египтяни (84)

82 глава

В небето рея се като сокола Хор.

Пронизващи са крясъците ми като на дива гъска.

Кръжейки, спускам се към царството на мъртвите

и стигам там в деня на празника величествен.

О, ужас! Ужас! Не! Не! Не хапвам от това!

Нечистотии! Каква погнуса!

От тях нетленният ми двойник отвратен е.

Не ще им позволя в тялото ми да проникнат.

Наистина поемам аз храната чиста,

за мене дадена от божествените духове.

Изпълнен с могъщество, от дарове надгробни аз живея

и вкусвам палмовите листа на богиня Хатор.

Хляб, бира, вази, облекло са даровете ми.

Аз приближавам и спокойно сядам.

Главата ми главата е на Ра,

Пределите ми четири са пределите на Тум.

Под моите очи простира се, расте земята;

простира се, расте.

Ето, обзет от порив буен съм,

когато силите магически на Птах и Хатор

трептят върху езика ми, в гърлото ми.

Извиквам в паметта си думите свещени,

от бога Тум, баща ми, сложени в устата ми.

Ето, насила той прогонва тази зловеща вещица

с отрязани от Кеб глава, лице и устни,

та страх да има.

От моята уста звучат високо химните могъщи.

На Кеб провъзгласен съм за наследник,

владетелят на земното…

Тук появява се и увенчава ме с корона

(и) боговете на Хелиопол покланят се пред мене,

от господаря им по-силен съм.

Властта ми мъжка върху милионите години се простира.