Книга на мъртвите на древните египтяни (16)

15 глава
Химн в прослава на Ра

О, Ра, здравей!

На Тум подобен ти над хоризонта се издигаш,

като Хор-Хути^[1] ти господствуваш в небето.

Наслада за очите ми е красотата ти

и твоите лъчи светят по тялото ми на земята.

Когато плуваш ти в небесната си лодка,

мир в небесата необятни се разлива.

Ето надува вятърът платната и твоето сърце развеселява!

Ти по небето с бързи стъпки преминаваш,

сразени враговете ти са,

и около теб мирът цари.

Духовете на планетите по пътищата си като минават,

възпяват славата ти.

И когато над хоризонта слизаш,

зад западните планини,

духовете на звездите неподвижни

покланят се пред тебе ниско и те възхваляват…

Величествена е красотата ти призори и привечер.

О, господарю на живота и на реда на световете!

Слава на теб, о, Ра, когато на хоризонта ти изгряваш

и вечер, когато като Тум залязваш,

понеже наистина прекрасни са лъчите ти,

когато от висините на небосвода

в целия си блясък се явяваш!

Там Нут, която те роди, живее…

Ето че ти си увенчан за цар на боговете.

Нут — твоя майка и богиня на небесния океан

пред тебе пада и те възхвалява.

Редът и равновесието на световете излъчват се от тебе.

От тръгването сутрин чак до пристигането вечер

с големи крачки ти небето преминаваш.

Сърцето ти се радва, езерото небесно е спокойно.

Сразен е злият дух!

Отсечени са неговите крайници, прекъснати са неговите прешлени!

Попътни ветрове към пристан лодката ти направляват. Божествата на четирите владения на пространството прославят теб, о, същина божествена —

начало на всички същества и форми…

Ето, едва изрекъл една дума,

и земята смълчана се заслушва…

Ти, божество единствено, владееше небето вече

във времето, когато земята с планините си

не съществуваше все още…

Ти — бързият! Ти — скороходецът! Ти — господарят! Ти — единственият!

Ти — създателят на всичко съществуващо!

В зората на времената

ти извая езика на йерархиите божествени,

изтръгна съществата от океана първичен

и ги спаси на острова сред езерото на Хор.

Да можех да поема въздуха на твоите ноздри

и северният вятър — от твойта майка Нут изпратен!

О, Ра! Благоволи да посветиш духа ми!

О, Озирис, върни на моята душа природата божествена!

На тебе слава, о, владетелю на боговете!

Да бъде името ти възхвалявано,

създателю на удивителни творения!

С лъчите си ти тялото ми освети,

почива то в земята

за вечността!