Книга на мъртвите на древните египтяни (31)

30 глава
За да не бъде сърцето на мъртвия отблъснато

Сърцето „Иб“ съм наследил от майка ми небесната,

от земния живот — „Хати“ сърцето ми.

Свидетелства лъжливи нека за мен изречени да няма,

нека божествените съдници не ме прогонват.

Да бъдат доказателствата истинни,

постъпките ми на земята потвърдили

пред този, който над везната бди

и господар божествен на Аменти е!

Здравей, о „Иб“, ти сърце мое!

Здравей, „Хати“, ти сърце мое!

Здравейте, вътрешности мои!

Здравейте, божества величествени със сияйни скиптри,

владетели с коси свещени!

О, нека силата на словото ви пред Ра за закрила моя!

Пред Нехеб-Кау вие ме направете силен!

Наистина какво че тялото ми е съединено със земята,

не ще умра, защото ще бъда посветен в Аменти…

О дух, поставен на съдбовните везни,

знай, ти моят Ка си,

защото ти си в очертанията на тялото ми.

Ти си на Хнум^[1] духът-излъчване,

ти даваш сила и живот на моите крайници!

Ела в местата на блаженството,

към тях ще се отправим заедно!

Зловонно, нито осквернено името ми да не бъде

в очите на владетелите всемогъщи —

ваятели на съдбини човешки.

Да се развесели ухото на безсмъртните,

сърцата им да са изпълнени с доволство,

когато моите слова ще се претеглят

върху везната на присъдата!

Изречени заблуди нека няма

пред бога всемогъщ, владетел на Аменти.

Ще съм велик наистина в деня на моята победа!

Предназначение

Да се изричат формулите над бръмбар от камък, украсен с мед и снабден със сребърна халка. Да се постави на шията на мъртвия. Горното заклинание е намерено в град Хемену (Хермопол Магна) под постамента на статуя, изобразяваща този пресвещен бог (Тот). Надписът, издълбан върху къс желязо с почерка на самия бог (тоест в йероглифи), бе открит по времето на фараон Мен-Кау-Ра (Менкера), 2700 г. пр.н.е. от престолонаследника Херутатаф, когато е пътувал на оглед из храмовете.