Книга на мъртвите на древните египтяни (162)

163 глава

Предназначение

Заклинания, за да се запази тялото на покойния от промени и нещастия в подземния свят; как да се предпази от нападките на духовете, които разкъсват душите, затворени в Дуат; как да стане така, че ужасните престъпления, които е извършвал през земния си живот, да не се появяват пред неговите очи на дух; как да се запази жизнеността на неговите органи и кости от червеите и от духовете, които биха могли да се нахвърлят върху него в отвъдния свят; как да му се даде свободата да се движи, за да може да прави всичко по своя воля.

Аз съм душа на бог, но тялото й

огромно и бездиханно почива в град Ат-хабу.

Духът на този град простира своята закрила

върху безжизненото тяло на Хартхи.

Ръката му изтръгната почива в блатата на Сенха-карха…

Душа божествена! Туптенията на сърцето ти

не се долавят нито като ставаш, нито като лягаш.

Почиваш, о, душа, близо до божественото твое тяло, простряно в град Сенха-Паркана!

Спаси ме от духа с лице ужасно,

сърцата взима той и органите похищава.

Когато той започва душите да гризе,

пламъци бълват от устата му…

О, ти, душа, която вътре в твоя труп прострян си,

гори самотен твоят огън

посред вълните на море кипящо…

Знай; от силата на огъня ще трябва да се отречеш

в присъствие на този, който ръка издига.

Той се стреми към вечния живот,

както небето е без брегове и граници,

защото на небето наистина душата ти принадлежи,

а пък земята притежава нейната телесна форма.

От примката на злите духове спаси ме,

те разкъсват душите, отрупани от провинения!

Да може моята душа в тялото ми да остане,

а тялото ми с нея да се слее!

Да може да остане в зеницата на окото божествено тялото ми скрито

с името Шар-Шар-Шапру-Ари-Ка,

който почива в Нубия^[1], северозападно от светилището Апт.

Оттам излита той към изток.

О, ти, Амон! Бик могъщ! Бог с форми многобройни!

Ти, господарю на двата Уджат, със зеница ужасяваща,

знай! Роден съм аз, лъчение ярко, от две божествени очи. Шар-Шар-Хет едното от очите се нарича,

а другото: Шапу-Ирка,

но името му истинско е: Шака-Амен-Шаканаса.

То стои на челото на Тум

и светлината на земите две!

Да пребивавам остави ме

на тази земя на правда и хармония,

за да не бъда в жестоката самотност изоставен,

защото аз сега съм жител на вселената,

където безсилно окото не долавя нищо.

Ан е името ми.

Да мога аз сред духовете посветени, могъщи и съвършени да живея!

Душата ми божествена

в тялото огромно бездиханно да почива,

което в Саис лежи, градът свещен на Нейтх…

Предназначение

Да се изпълни това заклинание над фигурка на змия, направена с два крака, а главата й да бъде украсена със слънчев кръг между двата рога; да се изпълни също над двете Уджата, направени с очи и крила. В зеницата на едната от тези две Уджат да се вижда фигурата на бог с вдигната ръка, тоя да има лицето на божествена душа, гърбът му да е покрит с пера, като гръб на сокол. В зеницата на втората Уджат да се вижда фигурата на бог с вдигната ръка, а лицето му да бъде като лицето на богинята Нейт, гърбът му да бъде покрит също с пера като гръб на сокол. Да се напише това заклинание със свещеното мастило „анти“ върху плочка от камък Мехт или върху изумруд от юг, който предварително да е престоял във водата на западното езеро в Египет или пък върху превръзка от тъкан Уаджит, с която да се повият крайниците на трупа. Тогава мъртвият няма да бъде отблъснат пред вратите на Дуат, той ще може да яде и да пие, както е правил това на земята. Никой няма да се надигне да го обвинява и той ще бъде неизменно защищаван от врагове. Ако това заклинание бъде изречено за мъртвия на земята, той няма да стане жертва на духовете, които нападат злодеите във всички кътчета на земята. Той няма да бъде насечен, кланетата, извършвани от Сет, няма да го умъртвят. Той няма да бъде затворен. Той ще може да влиза във всички области на Дуат и да излиза оттам победител, освен това той може да се явява и на земята, за да всява ужас на хората, тръгнали по пътя на злото…