Книга на мъртвите на древните египтяни (148)

149 глава
(Четиринадесетте Иата)

1. Първият Иат^[1].

Здравей, ти първи Иат на Аменти,

където мъртвите се връщат към живот от хляба осветен, когато вкусват!

Щом ти ме видиш да пристигам,

махни превръзките мъртвешки, които стягат моята глава!

Духът всесилен, в теб вселен,

съединил е вече косите ми и крайниците ми е укрепил,

а пък Ахи, владетел на сърцата, сглобил е моите кости…

Уререт, свещената корона на Тум, върху косите ми сложи!

Нехеб-Кау ми заздрави главата

и на везната блюдата две са в точно равновесие…

Наистина, ще бъдеш по-могъщ от всички други богове,

о, Асму Кет…

 

2. Вторият Иат (да се нарисува в зелено. Неговото божество е Ра-Харахт)

Да се изрече:

Ето там, докъдето взорът стига, разстилат се владенията ми

в Сехт-Ианру…

О, тръстикови полета! Оградите ви са железни,

пшеницата достига там пет лакътя,

два за класа, три за стъблото.

Ечемикът там е седем лакътя,

три за класа, четири за стъблото.

Там духовете са високи девет лакътя,

те жънат житото ведно с Харахт.

Наистина една врата посред полетата аз зная,

от нея Ра излиза за изтока небесен.

На юг е езеро,

птиците Хару го навестяват.

На север разположен е канал,

птиците Ра го посещават.

Това е точно мястото, където лодката на Ра минава,

от ветрове попътни носена.

Хванал въжетата на лодката божествена,

неуморим моряк съм.

Ето двете смокини с цвета на тюркоаз познавам,

откъдето Ра излиза, когато на път потегля.

Той към пилоните на Шу го води

и към вратата на владетеля на изтока…

Наистина полетата на Ра познавам.

Пшеницата достига там пет лакътя,

Там ечемика е седем лакътя,

там духовете са високи девет лакътя,

те жънат заедно

с душите съвършени на изтока…

 

3. Третият Иат (да се нарисува в зелено. Това е Иат на духовете посветени)

Да се изрече:

Здравей, о, Иат на духовете посветени,

не може тебе никой с лодка да премине,

защото огънят отвсякъде беснее.

О, духове! Пътищата ваши осветете (и) домовете ваши пречистете;

направете това, което за вечността ви беше наредил Озирис… същество велико,

владетел на червената корона,

на бога на светлината челото украсила…

С огъня, излизащ от устата ми, аз съживявам

двете земи и техните изселници…

Наистина спасен е Ра от хватката на злия дух Апопи!

 

4. Четвъртият Иат (да се нарисува в зелено. Това е Иат на две високи планини)

Здравей, водачо на Иата тайнствен,

и ти, висока планина в света отвъден.

Небето звездно над нея се издига!

Тя има триста мерки дължина,

двеста и трийсет — ширина.

Една змия седемдесет лакътя на дължина го населява. „Ножохвърляч“ е името й.

С духове посветени тя се храни.

И с осъдените в света отвъден,

които тя убива и разкъсва…

Ето, Маат, аз спирам плаването си

под твоята ограда укрепена,

поглеждам всичките страни и вход към тебе търся.

Намирам го и с теб, аз мъж могъщ се съединявам… Наистина достоен съм главата ти да украся, богиньо, защото моето могъщество от ден на ден расте…

Сега съм великия божествен маг

и нищо от погледа ми не убягва…

Аз забелязвам дух да лази по корем.

Кой е?

Аз зная, всесилен той е в планините, където живее…

О, дух, до теб да приближа, пусни ме,

за да остане силата ти с мене…

Ето усилие направих и прав се задържах.

Вървя напред и духовете зли Акриу, на Ра противници, аз покорявам.

Мирът на този бог над мен се спуска вечер,

докато обиколките си аз извършвам в небесата,

а ти самият оставаш в долината…

 

5. Петият Иат (да се нарисува в зелено)

Да се изрече:

Здравей, Иат на духовете, препятствие непреодолимо

за тези, които се стремят да го преминат!

Населените в него духове

имат бедра по седем лакта на дължина

и хранят се от сенките на мъртвите отпаднали и отмаляли.

О Иат! Път отвори ми

да мога аз през тебе да премина

и в красивата Аменти да проникна…

Такава беше волята на Озирис.

На духовете посветени повелител…

Гледай! Живея тук, дух посветен,

празнувам, през месеца и полумесеца

наречените празници.

Небесните си кръговрати изпълнявам,

на Хор окото и на Тот, ме придружават в моето пътуване.

И пламъците от устата на всички богове, които бликат,

днес враговете ми изтребват,

ако престоя си не са завършили

в местата на кланетата.

 

6. Шестият Иат (да се нарисува в зелено)

Поздрав на тебе Имехет, теб, когото тачат боговете, велико тайнство за посветени богове

и кът злокобен за души осъдени.

Аз идвам тук да съзерцавам бога на това владение.

Открийте си лицата, когато видите, че приближавам,

защото съм бог всемогъщ

и дарове ви нося, за да ви нахраня.

Нека владетелят на вашия Иат ръка над мене да не слага!

Похитителите да не ме уловят!

Палачите зли — да не ме подгонят!

Да можех да живея в мир сред вас!

 

7. Седмият Иат (да се нарисува в зелено)

Да се изрече:

О, град Ис, ти тъй далечен, труден за съзиране!…

В пламъците червенеещи

една змия живее и името й е Ререк…

Гърбът й седем лакътя е дълъг.

От мъртвите се храни тя и ги изтребва.

Назад. Ререк, ти град Ис обитаваш,

и раздробяваш мъртвите в остатъци,

докато твоите очи светкавици изпускат,

да станат костите ти прах, безплодно да е семето ти!

До мен не приближавай!

Не ми изпращай пръски от твоята отрова!

Да падне на земята тя и там да си остане!

Завинаги да бъдат устните ти запечатани!

Нейното Ка, ах, ето падна всред змиите-врагове,

пък аз съм още жив и здрав…

Главата ти, Ререк, бе току-що отрязана

от божеството с образа на рис.

 

8. Осмият Иат (да се нарисува в зелено)

Да се изрече:

Здравей, о Ха-Хотет, ти, който управляваш

на този Иат реките!

Никой не би могъл пороят им да обуздае

и воят на водите сее ужас.

Ка-Ха-Хотет пазачът се нарича.

Отказва или разрешава влизането той по своя воля,

и отстранява съществата без право там да бъдат.

Знай, аз самият

птицата Енур съм,

кацнала високо, с глас, който не замлъква никога.

На Тум донасям опита си от живота ми върху земята.

На Ра служителите правя силни

и всред владетелите на светилището сея ужас.

(И) духовете на стихиите треперят, щом ме видят да пристигам.

Не ще ме повлекат към пъна на мъченията.

Наистина не ще съм аз сразен…

защото съм пътеводител на хоризонта северен.

 

9. Деветият Иат (да се нарисува в жълто)

Здравей, град Икези,

ти за самите богове оставаш си загадка.

От страх обзети са, когато чуят името ти да се изрече.

Не може никой там нито да влезе, нито да излезе,

освен самото божество велико,

чийто дом в яйцето космическо е;

то вдъхва страх на боговете, на духовете — ужас.

Вратата на града от пламъци е обкръжена,

раздухвани от ветровете те проникват в устата и в носа…

Причина за това са боговете,

които божеството велико по волята си обкръжават.

Тъй като да различат не могат

това, което трябва да долавя единствено самото божество велико,

то в своето яйце космическо живее.

То беше основало този град, за да живее там само

и да се наслаждава на своята самотност.

Никой не трябваше до него да се доближава,

освен в деня на великите превъплъщения…

Здравей, свещено божество, живеещо в яйцето космическо! Ето, към тебе идвам,

та аз да мога да те следвам

всред боговете — твоите придружители.

Да мога да проникна в град Икези и да изляза пак оттам, когато искам!

Да могат вратите му отворени за мене да останат!

Да мога аз да дишам въздуха на тези места

и да се наслаждавам там на приношенията!

 

10. Десетият Иат (да се нарисува в жълто)

Здравей, о град на боговете Каху,

които духовете посветени гоните

и сенките на мъртвите ловите;

които жива плът разкъсвате и тъпчете се с мърша,

докато вашите очи потайно дебнат,

та нищо на земята от взора ви да не убегне…

О, вие богове, всеки в своя Иат,

паднете в поклон пред мен, когато се представям,

защото няма да успеете духа ми посветен да похитите,

ни сянката ми да уловите!

Ето сокол божествен съм!

Бях увенчан, намазан с масла и благовония,

животните, принесени в жертва за мене на земята,

пристъпва Изида права, за да ми ги поднесе.

Нефтис отзад стои и моя гръб закриля.

Ето моят път за мен е осветен…

О, ти змия Нау, ти бик на Нут и ти, Нехеб-Кау,

 

ето до вас се приближавам.

От всяко зло ме избавете

и ме дарете с блаженство

завинаги…

 

11. Единадесетият Иат (да се нарисува в зелено)

О, град на света подземен,

където са телата скрити,

където духовете посветени имат власт…

Там никой не прониква

поради страх от духовете, които над вратите бдят…

Вътре в града в изумление гледат боговете

и мъртвите, осъдени на вечни мъки, там затворени,

гледат също и викове от страх надават.

Милостиви единствено са боговете, които пребивават там,

та мъртвите да посветят и да им предадат мистериите.

О, град Иду, на преминаването ми се съгласи,

защото господар съм на магическите заклинания

посредством силата на ножа, от Сет наследство.

Краката ми завинаги са мои…

Всесилен чрез окото на Хор

ето издигам се на хоризонта

и след период на вцепенение

сърцето ми се буди за живот.

Аз посветен съм на небето и силен на земята;

летя като сокол

и викове издавам като дива гъска.

После над езерните брегове разцъфнали се спускам.

От божество короната там получавам.

Ту прав, ту седнал

аз вкусвам от храната в полята на мира.

Ето вратите на Маат отварят се пред мене

и вратите на бездните небесни са отключени.

После от богове заобиколен издигам стълба към небето,

защото като тях аз бог съм.

Издавам викове подобни на дива гъска.

Да могат боговете да ме чуят!

Гласът ми е подобен на гласа на Сотхис.

 

12. Дванадесетият Иат (да се нарисува в зелено)

Да се изрече:

Иат Унт в Ре-Стау, поздрав!

Обгърнат си от пламъци,

ни боговете, нито духовете до тебе да приближат се осмеляват,

защото ако приближат,

пламтящи Уреди ще погубят имената им.

Иат Унт, здравей!

Наистина велик съм аз всред духовете, тебе населили,

звезда съм всред звездите там сияещи.

Не ще съм там сразен, ни името ми там ще бъде заличено.

Живеещите богове в този Иат ми казват:

„Наистина той въздуха изпълва като бог с благоухание!“

Ето с вас съм, живея между вас,

о, вие богове на Иата Унт.

Обичайте ме повече от боговете си!

И винаги ще бъда с вас

За вечността…

 

13. Тринадесетият Иат (да се нарисува в зелено)

Да се изрече:

Здравей, о, Иат, на който духовете посветени

не смогват водите обградени с пламъци да укротят.

Наистина твоите порои са огън течен, разкъсват те

онези долу, които се надяват да ги пият,

та жаждата мъчителна да утолят…

Не могат те да пият, така обхванати са от страх

и страшен ужас…

И богове, и духове пороите от огън гледат

и се отдръпват, жаждата си без да утолят…

Незадоволени са сърцата им,

защото, при все желанието си,

безсилни са да приближат пороите

с води понесли всякакви растения

от тези, никнещи от тялото на Озирис…

Но аз пороите огнени смирих

и жаждата си в тях аз уталожих,

на бог подобен, живеещ в Иата на водите

и пазител техен.

Останалите богове отстъпват в ужас.

Те по-уплашени са от духовете на мъртвите.

Здравей, ти бог в Иата на водите!

Ето към тебе идвам.

Върху водите власт ми дай,

да мога аз да пия от пороите,

тъй както позволяваш на Хапи, това велико божество, да пие.

То избуява и раззеленява насажденията

и произвежда дарове за боговете…

Нареди до теб да приближа

както Хапи

и да получа власт върху растенията,

защото син съм на плътта ти

вечно…

 

14. Четиринадесетият Иат (да се нарисува в жълто) Здравей, о Иат на Хер-Аха,

ти, който в град Джеду

Хапи заставяш да отстъпва,

нареди Хапи да произвежда жито в изобилие,

да стигне то до устата на тези, които се нуждаят от храна.

Божествените дарове на боговете дай

и приношения надгробни на духовете на мъртвите.

Има една змия в двойствения Херти от Елефантин.

От там поел, Хапи пристига пълноводен към устието си

и спира се край бреговете на Хер-Аха,

защото там намира боговете, каналите които управляват…

Той с тях се среща в своя час,

часът на тишината нощна…

О, вие богове на Хер-Аха, каналите които управлявате!

Нека за мен преградите ви бъдат вдигнати,

нека пред мене се отворят на каналите вратите,

нека каналите да завладея,

нека да мога на бреговете на водите да отдъхна,

да ям от житото на Нил и се насищам с храната на боговете!

Тогава аз ще се съвзема, сърцето ми ще бъде предоволно,

като сърце на боговете в Хер-Аха…

Нека за мен наречените дарове да са на вашите подобни!

Нека не бъда разрушен от излъчванията на Озирис!

Нека не се разпадна

във вечността…