Книга на мъртвите на древните египтяни (86)

84 глава
За да се превъплътиш в чапла

Аз овладях и покорих стихиите животински,

отрязах им главите с изумрудено искрящи

с дълги къдрави коси.

О, вие, древни божества! О, вие, духове от някога,

на ритмите космически владетели.

Знайте! Безкрайно е като небето моето могъщество!

Тъй както някога избавих аз на земята враговете си,

така ще ги избивам на небето!

Сега съм чист! С едно прекрачване

небето преминавам. Вървя

към Аукерт^[1] и към Хелиопол.

Далеч зад себе си оставям

аз боговете, по пътищата тръгнали…

Подбуждам зоркостта на божествата,

които бодърствуват в светилищата си.

Бог Нут не го ли зная?

Бог Татунен^[2] не го ли зная?

И духовете кървавочервени не ги ли зная,

които в миг от своите леговища изскачат

и срещу боговете в ярост се възправят.

Магическите думи аз не ги ли зная,

които чух да си разменят помежду си?

Самият аз бика свещен погубих,

за него се говори и в писанията.

Щом видят ме, възкликват боговете:

„Да е добре дошло това могъщо същество!

Да влезе във владение на областта си!

Велики са властта и блясъкът му!

Как неговото настъпление да спрем?“

Истина, ритмите свещени на вселената

са скрити в съществото ми.

Не ще успея на бога Ху отново да ги кажа.

Постъпките ми лоши принадлежат на миналото!

Колкото повече напредвам,

челото ми огрява истината-правда.

Ето, нощта се спуска

и на празника героят

сега безтрепетен е на земята проснат, мъртъв.

Това е „Най-древният от дните“,

който земята в себе си дълбоко пази!