Книга на мъртвите на древните египтяни (98)

96, 97 глава
За да се приближиш до Тот

Аз съм този, който в окото е на Хор.

Ето, пристигам и Маат поставям

на Ра в ръцете.

С приношенията в Акер аз Сет смирявам,

аз духовете огнени с възхвала към Кеб смирявам.

(Слова за произнасяне в лодката небесна:)

О, скиптър на Анубис,

чуй! Духовете четири аз укротих,

подвластните на господаря на вселената.

По тяхна заповед аз ставам

владетел на полетата, баща на наводненията,

на езерата страж, на жаждата гонител.

О, древни богове, аз съзерцавам ви

и вас, велики духове на Хелиопол!

Помнете вие всички!

По степен на напредък от вас съм по-висок,

в сравнение с всички вас аз съвършенството достигам!

Към мене погледнете! Аз не съм ли чист

като душата на бога древен и велик?

Със словото на вашата уста не се опитвайте

да пуснете на злото духовете

на моя път нагоре да попречат!

(Ето, един нечист край мен блуждае

и готви се да скочи върху мене!)

Пречистих се наистина

в езерото на везната на присъдата.

Аз на окото божествено в лъчите се окъпах.

Като починах под палмата на богинята небесна,

аз вече мога душите на умрелите да ободрявам.

Навсякъде, където се явявам,

се появяват правдата и истината.

Аз на земята съм свидетел техен,

те чрез устата ми говорят,

аз имам силата на Ра, владетеля велик, единствен!

Живея аз в гърдите на богиня Маат!

Петно от гняв не ме е омърсило.

Каквото и да правя,

отвсякъде обгърнат съм

от светлината на вечния ден.