108 глава
За да се познават душите на запад
Ето Бахау — планината.
На нея небето западно почива с височина тридесет хиляди
размера,
с ширина петнадесет хиляди размера.
Тя в източния хоризонт на небесата се намира
и храмът на Себек, владетеля на планината,
издига се в източната нейна част.
Простряна върху самия склон на планината,
великата змия е легнала,
на дължина е тридесет размера, на ширина е осем.
Гърдите й с кремък украсени са, с плочки святкащи,
но на змията на планината аз зная името.
То е: „Който живее на пламъците“…
Ето, след като Ра е плавал в безмълвие,
змията вижда.
Внезапно плаването му се спира,
защото този, който в лодката му скрит е,
зорко бди…
Ето че той се гмурва във водата.
Размера седем плува под вода,
напада Сет и мята копието си стоманено по него.
Тогава Сет, улучен право в гърдите,
от гърлото си връща всичко, каквото е погълнал,
а после, заловен и вързан, в тъмница хвърлен е…
(В това време да се изрича следната магическа формула:)
„О, Сет, с копие те пронизвам!
В ръката ми е, ето. Аз приближавам бавно,
за да те уловя. Внимателно
аз лодката си направлявам…
Въжетата избрах грижливо
да оплета главата…
Ето настъпвам, а ти, обратното, отстъпваш!
Наистина съм мъж непобедим!
Главата ти заплитам аз и устните ти побледняват.
Жизнеността ми е голяма.
Наистина могъщ съм!
Великият учител по магия съм,
син на богиня Нут. Аз духовете посветени,
о, Сет, от твоята уловка освобождавам.
Това какво е? Какъв е този дух,
лазещ по прешлените, по корема, по опашката си?
Почакай! Ето ме!
Вървя аз срещу тебе.
Ако желаеш, силата си с мене премери.
Зъл дух, ти чуй! В разгара си е силата ми.
Бия се и срещу врагове на Ра настъпвам.
Дойде им краят, от мене те са обуздани.
Нощта се спуска. Мога аз да си отдъхна.
Аз след това небето преминавам, докато ти, о, Сет,
оставаш неподвижен, вързан.
Наистина получената заповед изпълних.
На хоризонта си Ра неуязвим живее!
Аз имам всички средства, за да премахна Апопи.
Познавам също всички духове на запад.
Този тук Тум е, а по-нататък е Себек,
на планината Бахау господар.
Съвсем в дъното, накрая, е Хатор,
на вечерта върховна повелителка.“
