Книга на мъртвите на древните египтяни (2)

1 глава

Тука започват заклинанията,

които за излизането на душата

към светлината пълна на деня разказват,

за оживяването й в духа,

за нейното навлизане и нейните пътувания

в страните на отвъдното.

 

Ето словата, произнасяни

в деня на погребението,

в мига, от тялото когато отделена,

душата в световете на отвъдното прониква.

 

Здравей, о, (ти), Озирис^[1], бикът на Аменти^[2]!

Ето, Тот^[3], владетелят на вечността,

говори с моята уста.

Ето, аз богът съм велик,

на лодката небесна в плаването придружител.

Сега пристигам бой да поведа до тебе, о, Озирис,

защото съм от божествата древни,

които при претеглянето на словата

помагат на Озирис над враговете си да тържествува.

Сега, Озирис, в твоята свита аз живея

равен на боговете, от богиня Нут^[4] родени.

Те враговете ти съсичат и злите духове пленяват.

И затова, че съм от твоите приближени, Хор^[5],

вървя и се сражавам в твое име!

Аз Тот съм, на Озирис в помощ съм, да тържествува той над враговете си,

докато в светилището необятно на Хелиопол^[6]

словата се претеглят.

Истина е, Джеди^[7] съм аз, син на Джеди.

Нут, майка ми, зачена

ме и ме роди в град Джеду^[8].

От тези съм, които леят сълзи и ридаят за Озирис

в областта Рехт,

и в помощ на Озирис са над враговете си да тържествува. Ра^[9] изпрати Тот, за да срази Озирис

враговете си.

Ето така и Тот помага ми да тържествувам аз

над враговете ми.

В деня, когато царствената мумия на Озирис се облича, намирам се до Хор

и извори — вода аз пускам да избликнат,

за да пречистят божеството със сърцето спряло.

Ето, резетата изтеглям на вратата,

която води към мистериите в света отвъден.

До Хор съм,

когато в град Сехем^[10]

от враговете той изтръгва

ръката лява на Озирис.

Аз влизам при светещите божества и невредим сред тях се движа

в деня, когато злите духове в Сехем са поразени.

Аз придружавам Хор по празниците на Озирис,

извършвам приношения в храма на Хелиопол

на шестия ден от празниците на Денит.

Сега съм жрец в Джеду, определен при жертвоприношения да

лея вино.

Ето, дойде денят, когато земята е в зенита си

и мистериите на Ре-Стау^[11] пред мене се извършват.

В Джеду аз редя заклинания, посветени на Озирис.

И затова, че жрец на мъртвите съм и за тях се грижа,

аз също съм на знанието магическо велик учител.

В мига, когато върху колесниците поставят

на Сокари^[12] божествения кораб,

лопата дават ми, така е церемонията,

когато трябва в Хераклеопол^[13] земята да се разкопае.

О, вие, духове божествени, които пропускате душите съвършени

в дома пресвят на Озирис да проникнат,

пуснете ме аз да вървя до вас, душа пречистена!

Пуснете ме в светилището на Озирис да проникна!

Да мога аз да чувам, както вие чувате,

да виждам, както вие виждате,

и да остана там, доколкото желая, изправен или седнал.

О, вие, преносители на даровете за душите съвършени

в дома свещен на Озирис,

о, пренесете даровете посветени, за да се съживи душата ми!

О, духове божествени, които път отваряте и отстранявате

преградите,

за моята душа към дома на Озирис открийте пътя,

да може да проникне там спокойно тя,

да може да излиза в мир оттам,

при влизането да не е отблъсната

или принудена да вземе път обратен!

Да може тя по своя воля там да влиза и излиза!

Да е победоносна нейната могъща дума,

да се изпълнят нейните нареждания в дома на Озирис.

О, вижте, духове божествени,

душата ми до вас върви.

Тя ви говори: тя като вас е посветена,

понеже на присъдата везната за нея се е наклонила.

* * *

Нека от съдниците дадената ми присъда

в устата на тълпата да не обикаля.

Да бъде моят начин на живот върху земята

признат за справедлив и безпогрешен.

Да бъда аз изправен, силен пред Озирис,

а и пред тебе аз да мога да застана,

владетелю на боговете!

Да стигна аз до царството на истината-правда,

и там да бъда увенчан в живата божественост.

Аз да излъчвам светлината, о, богове, като един от вас,

да мога с краката си да стъпвам

върху свещената земя на Хер-Ахау,

да съзерцавам пътуването по небето

на свещения кораб на Сектет^[14]!

Отблъснат да не съм,

нито възпрян лицата ви да съзерцавам,

о, богове, в света отвъден!

Седнал сред боговете други,

да мога мириса чудесен на храната аз да вдъхвам,

докато жрецът

пред моя саркофаг извика боговете,

пред жертвоприношенията за мене отредени.

Да мога аз да приближа до кораба Нешем,

без моята душа и господарят й

отблъснати да бъдат!

Здравей, Озирис, владетел на Аменти!

Пусни ме в царството ти да проникна в мир!

Нека владетелите на свещената земя

да ме приемат с възгласи на радост!

Нека до себе си да ми направят място!

Нека Изида^[15] и Нефтис^[16] да срещна в миг благоприятен!

Нека доброто същество да ме приеме благосклонно!

Нека да придружавам Хор в света на Ре-Стау

и Озирис в Джеду!

Нека да мина през всички превъплъщения възможни,

през всички владения на отвъдното

според желанието горещо на сърцето ми!

Предназначение^[17]

 

Ако мъртвият е научил това заклинание по време на земния си живот и ако той е наредил да се напишат тези текстове по стените на ковчега му, той ще може да излиза от жилището си и да прониква там по своя воля и желание, без да му бъде оказано и най-малко противопоставяне. Освен това хлябът, бирата и месото ще бъдат на негово разположение върху жертвеника на Ра. Той ще живее в полетата на Сехт Ианру^[18], от жътвата на пшеницата и ечемика ще му бъде дадено дял. Той ще бъде силен и ще преуспява там, както на земята.