Книга на мъртвите на древните египтяни (169)

170 глава
За да се приготви погребално ложе

Ето връщам ти плътта и костите ти заздравявам.

Събрах грижливо разпилените ти органи.

Сега властта си изпълняваш на земята.

Органите на тялото ти добре са защитени.

Ето ти си самият Хор,

сияещ в средата на твоето яйце космическо.

Изправен боговете съзерцаваш, теб заобиколили…

После потегляш за пътувания далечни

и ето ръката ти достига вече целта на твоите желания:

свещените места и хоризонта на небето…

С възгласи на радост те приветствуват твоето пристигане

и щом до жертвеника стигаш, гръмват химни.

Хор лично те изправя,

както това е правил много пъти с посветените.

Здравей! Ти си изправен от Анубис,

великия самотник на западните възвишения…

Той връща ти жизнеността, мъртвешките превръзки

той развива.

От своя храм Птах-Сокари ти носи украшения.

Тот с книгата на думите божествени в ръцете си

към тебе се отправя…

Ръката ти, благодарение на него и волята на твоя двойник,

достига хоризонта на небето…

Озирис възцарява нощ,

щом ти проникнеш във владението на живота.

Диадема от белота искряща поставят на челото ти.

До теб върви бог Нему,

дар от омайни птици ти поднася:

Ето тялото ти се изправя от твоята постеля смъртна

и сам Ра, плаващ в своята лодка по хоризонта скрит,

изправен те поставя,

докато Тум, баща на боговете, завинаги те възстановява.

Амсу, Кебти и други богове

те славят в своите светилища.

Ти в мир напред вървиш и в мир отправяш се

към твоя дом във вечността,

към твоето пребиваване, което няма граници по време.

Посрещат те с радост духовете от Пе и Деп…

Пред светилището скъпо за нетленния ти двойник

в големия свят дом, където ще живееш,

прославят духовете в хор могъществото твое…

За тебе отварят прегръдки боговете,

защото ти стана бог,

заченат и създаден да извърши безчет превъплъщения.

Наистина ти си велико божество.

И твоето сияние огрява душите в отчаяние…

Могъществото ти разлива се с по-голям блясък

от могъществото на останалите духове на царството.

Ето, че Птах от южната страна издига глас…

Той громко възхвалява те

и твоя дом издига до дома на боговете.

Наистина самият Хор си ти, синът на боговете.

Озирис те създаде,

Птах те извая,

Нут на света те даде,

ти, същество от светлина

на Ра подобно, когато той на хоризонта се явява

и със сиянието си земите две облива.

Говорят боговете с тебе. Те казват:

„Ела! И виж, това което имаш

в дома на вечността!“

Богинята Ренут, наследница и първородна дъщеря на Тум,

за теб говори на небесните йерархии…

Наистина наследник съм на боговете!

На бога — създателя велик на светлината на деня, съм равен!

Ето излизам от утробата небесна

и идвам на света повторно…

Ставам пак дете, без баща, новороден…

Никой няма да ми попречи, настъпи ли часът

да отговаря на поставените ми въпроси…