Книга на мъртвите на древните египтяни (141)

141 и 142 глава

Тук започва главата, която ще се изрича или от син в полза на своя умрял баща или от баща в полза на своя умрял син; тя ще бъде изричана по време на празниците на Аменти, за да стане мъртвият съвършен както в лоното на Ра, така и между боговете, сред които той ще пребивава.

Да се изрича на деветия ден от празниците. Да се каже:

Ето даровете: хляб, бира, месо, домашна птица, печено, тамян запален… те предназначени са: за Озирис, владетел на Аменти; за Ра-Харахт, за Ну, за Маат, за лодката на Ра, за Тум, за голямата йерархия на боговете и за малката;

за Хор — господаря на короната Уререт;

за Шу, Тефнут, Кеб, Нут, Изида, Нефтис;

за храмовете на многобройните Ка на владетеля на световете, на обиколките и на кръговратите небесни,

които божествения ред поддържат.

За Ауджерт, останал на естественото свое място;

за Египет на севера и на юга, — който е на боговете тяло славно;

за богинята, почитана с косите рижи;

за богинята, другарка на живота, с коси от вятъра развени;

за богинята с могъщо име което в подвизите й разкрива се; за бика свещен, съпруг на кравата божествена;

за благотворната власт на красивото кормило,

което севера небесен озарява;

за благотворната власт на кормилото на запада небесен, което извършва своите обиколки и на земите две за предводител служи;

за бога на светлината всред храма със статуи на богове изпълнен и който благотворното кормило е на изтока небесен;

за този, който в храм на духове червени обитава,

кормило благотворно на небето южно;

за Местха, Хапи, Дуамутф и Кебехсенуф;

за двата храма на земята на Египет на север и на юг;

за двете лодки слънчеви Сектет и Манджит;

за бога Тот,

за боговете на севера, на юга, на изтока и запада;

за боговете от съзвездието на Голямата мечка;

за боговете на надгробните дарения;

за бога на великото светилище;

за бога на храма на огъня;

за боговете на некрополите;

за боговете на двата хоризонта;

за боговете на нивята;

за боговете на тревите и растенията;

за боговете на хлябовете от пшеница;

за духовете на пътищата на севера, на юга, на изтока, на запада;

за духовете — пазачи на вратите на Дуат;

за духовете — пазачи на стълбовете на Дуат;

за духовете с лица забулени, които кръстопътищата пазят;

за духовете — пазачи на онези, които плачат и се молят;

за духовете — пазачи на гробниците разкопани по склонове планински;

за мъртвите, на радост и доволство извор;

за съществата огнени, които огъня разпалват;

за съществата, които в кръг играят край жертвениците димящи;

за съществата, които лумналия огън в Аменти усмиряват…

за Озирис, доброто същество и на живота повелителят, владетел на вселената и господар на храма на Абидос;

за Озирис, бог Саа и бог Орион,

на храмовете северни и южни господар,

господството му се простира над милионите години;

за Озирис-Птах, владетел на живота, Бати-Ерпит,

владетел на Ре-Стау, който в планините некрополи живее;

за Озирис, който живее в Ати, Сехтет, Неджефт,

Резу, Пе, Нетеру, Саху, Бакет, Суну;

Рехененет, Апер и Кофдену;

за Озирис-Сокари от Пед-ш и Песг-Ре;

за Озирис, който във своя град остава;

за Озирис, който стои в небето, както и в Ре-Стау;

за Озирис-Небжести с ножа страшен;

за Озирис, владетеля на вечността;

за Озирис, който пребивава във водите и изхода на битките решава;

за Озирис, владетелят обвит от лентите на мумия,

владетел на Танент и на Недбит,

Сати, Бедешу, Депу, Саис, Неперт, Шену,

на Хенкет, Та-Сокари, Шау, Фат, Херу, Маат и Хена…