Ники Пелегрино
Рецепта за живот (87)

Бабета

От много години Бабета не беше ходила на сватба. Краката й бяха обути в чисто нови обувки, меката синя рокля, която София настоя да си купи, обгръщаше набитото й дребно тяло, а върху нея бе наметната с шал в подходящ цвят. Нужен й беше, защото, макар навън да бе горещо като в разгара на лятото, тук вътре бе влажно и студено.

— Що за избор на място да се жениш — изсъска София в ухото й.

Бабета се огледа — стените и белите мраморни статуи на места бяха изядени от непрестанно капещата от покрива вода.

— Двамата с баща ти се оженихме тук — процеди тя в отговор. — Тук започнахме съвместния си живот. Защо Чарли и Алис да не се оженят тук?

Никакъв смисъл нямаше да споменава пред дъщеря си и за новото начало, което се зараждаше отново тук, пред очите на всички. Лейла и Рафаела седяха една до друга на пейката с бебето между тях и водеха скован разговор. Нямаше съмнение, че Лейла бе променена — липсваха острите ръбове на характера й. След като момичето се бе срещнало с единствената друга жена, която обичаше детето й точно толкава, колкото и тя, защо да не омекне?

Бабета внимателно бе проследила предпазливото държане на Рафаела, която остави Лейла да направи първата плаха стъпка. Това определено беше начало.

Около тях бяха насядали някакви непознати — семейството на Чарли, майката на Алис, приятелите им и други хора, чиято връзка с младоженците бе единствено кръвна. Бабета размърда пръсти в неудобните си модерни обувки и твърдо решена никога повече да не ги обуе, извърна усмихнато лице към присъстващите.

Тук беше и Гийон с риза на райета и цветя, доста необичайна за вкуса на Бабета, с порозовяло от радостно вълнение лице. Бе хванал ръката на Бабета и й помогна да премине през влажния терен, след което я настани на единственото място, където няколко лъча слънчева светлина проникваха през дупка в пещерата, за да й е по-топло. Той час по час извръщаше глава, за да види идва ли Алис.

Бабета също реши да погледне към входа и тъкмо навреме, защото в този миг музиката започна и на прага се появи истински облак от бяла дантела и тюл. Надяваше се службата да не продължи твърде дълго и свещеникът да не говори докато му пресъхне устата. Искаше да чуе Чарли и Алис, да види израженията на лицата им, докато се гледат. След това щеше да се върне във „Вила Роза“, където ги очакваше пиршество.

Бабета бе предложила сама да приготви храната, но с голямо облекчение прие отказа им. В замяна на това осигури най-добрите продукти — пресен копър и червени портокали за салатата, подправки и марули, всичко това откъснато още рано сутринта. Много се надяваше двамата майстор готвачи да не съсипят продуктите, докато яростно се състезават в кухнята, и непримиримостта, която цареше между двамата, да не вгорчи храната.

Дори Рафаела зяпна от изненада, когато първо Лучо, а после и Тонино предложиха да приготвят сватбеното угощение. Никой от тях не желаеше да присъства на церемонията в църквата, нито да споделя кухнята с някой друг. И двамата настояваха и никой не отстъпи.

Бабета само си представяше какво тряскане на съдове и прибори оглася помещението, докато двамата синове на семейство Ричи се мъчат да се надскочат един друг. Щеше да има блюдо след блюдо — цял следобед, та чак до вечерта. Тонино бе напълнил с мус от раци и лимон цели планини от крехки равиоли, а Лучо бе приготвил цял казан с макарони и комбинация от меса. Бяха взели назаем чинии и чаши, в градината под наровите дървета вече бяха поставени дългите маси, а по клоните висяха фенери, които щяха да бъдат запалени, щом настъпи вечерта. Едва когато настъпи нощта, Бабета щеше да запали кладата, приготвена от Гийон, и към края щяха да изстрелят фойерверките, донесени пак от Лучо.

Бабета с нетърпение очакваше да види „Вила Роза“ изпълнена с цветове и светлина. Тържеството щеше да продължи до късно с танци и безкрайни наздравици за щастие. Щом се измори, Бабета щеше да се наслаждава на шума и топлото нощно небе от стола си на терасата.

Тя изви врат, за да види как Алис върви по пътеката. Момичето бе отхвърлило тъгата от лицето си като зимно палто в първите дни на пролетта. Надяваше се тя да трае дълго за нея, преди настъпването на нов сезон.