Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Recipe For Life, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 16 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
Regi (2020)

Издание:

Автор: Ники Пелегрино

Заглавие: Рецепта за живот

Преводач: Теодора Давидова

Издание: първо

Издател: Санома Блясък България

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Инвестпрес АД

Редактор: Таня Горчивкина

ISBN: 978-954-8186-95-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10749

История

  1. — Добавяне

Бабета

Всеки път, когато виждаше как се запълват рафтовете с консерви, Бабета изпитваше чувство на задоволство. Толкова много буркани и бутилки вече бе наредила, че скоро нямаше да има къде да ги слага. Редиците със сироп от нар й напомняха за Рафаела и поканата да хапнат в малката тратория долу на пристанището.

Естествено, можеше да помоли София да я закара. Тя с радост би приела тази възможност да се покаже с най-хубавите си дрехи и най-неудобните обувки, и то на място, където майка й познаваше собствениците. Само че в главата на Бабета имаше друга картина — те двамата с Нунцио на маса край пристанището. Представяше си бялата покривка, колосаните салфетки, гарафа с вино и прибори, излъскани до блясък. Предвкусваше и удоволствието от печената патица, залята със сок от нар, и си представяше изражението на съпруга си, докато се наслаждава на храната. По три-четири пъти на ден спираше да работи и отправяше поглед към статуята на Исус на планинския склон, чудейки се как да осъществи своя замисъл.

Една сутрин отиде до навеса и откри стария мотопед, който Алис използваше по време на престоя си. Изтика го пред къщата така, че Нунцио да го види.

— Гледай — рече тя. — Какво ще кажеш?

Той сви само рамене и погледна кутрето, после мотопеда.

— Прав си — кимна Бабета, сякаш прочела мислите му. — Това може да е проблем. Ще гледам да измисля нещо.

От години не бе плела кошници, но пръстите й очевидно не бяха забравили движенията. Тя работеше вечер, когато Нунцио и кутрето си бяха легнали. Първите няколко й се видяха недостатъчно стегнати, а и дръжките бяха или прекалено дълги, или прекалено тесни, а самата кошница — недостатъчно широка. Но събрала сили от филия препечен хляб, дебело намазан с желе от нар, Бабета продължи да плете, докато не получи желания резултат.

Показа на Нунцио какво е оплела и той я погледна някак несигурно. Въпреки това позволи тя да му нахлузи на раменете дръжките и да постави в кошницата малкия Скай.

Кученцето нямаше нищо против, стига да бе близо до Нунцио. За него нямаше нищо по-важно.

Бабета Не предложи да ходят някъде с мотопеда, не и на първо време. Нунцио бе достатъчно щастлив да се разхожда в градината, следван по петите от Скай и тя се радваше да ги наблюдава.

Рафаела дойде няколко пъти за зеленчуци, докато лехите не се изпразниха напълно. Когато видя, че мотопедът продължава да стои под наровото дърво в центъра на двора, където го видя за първи път, тя само повдигна вежди.

— Използва ли го вече?

Бабета поклати отрицателно глава.

— Кажи на мъжа ти да го подкара и да направи едно кръгче по пътеките на склона. Моторът е много стар. Ако не се използва дълго време, изобщо може да не тръгне.

Нунцио само кимна, щом тя повтори думите на приятелката си. По-късно същия ден тя видя, че той се върти около допотопното возило и след малко чу моторът му да пърпори нагоре-надолу по хълма. Кученцето, естествено, го следваше. Това се повтори и следващите няколко дни, като кучето вече седеше в кошницата на гърба му, ако Нунцио решеше, че е изморено или замаяно от силната горещина.

При следващото си посещение Рафаела видя, че мотопедът е преместен.

— Радвам се, че сте го изпробвали — възкликна тя. — Тъкмо навреме. Пробвах онази вечер печената патица и стана превъзходна, така че я включихме в менюто за утре. Да ви запазя ли маса?

— Не мисля, че… — подхвана колебливо Бабета.

— Купих птиците от стария Анджело Зесто. Специално ги угои за мен. Ще станат чудесни. Не бива да ги изпускате.

— Нунцио няма да иска — въздъхна тя. — Излишно е да го питам.

— Все пак ще ви запазя маса — направи се, че не я е чула Рафаела. — Ще ви чакаме.