Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Recipe For Life, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 16 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
Regi (2020)

Издание:

Автор: Ники Пелегрино

Заглавие: Рецепта за живот

Преводач: Теодора Давидова

Издание: първо

Издател: Санома Блясък България

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Инвестпрес АД

Редактор: Таня Горчивкина

ISBN: 978-954-8186-95-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10749

История

  1. — Добавяне

Алис

Чарли беше в апартамента на брат си едва от няколко дни, но бе успял да осее стаята им за гости с купчинки монети, извадени от джобовете, захвърлени обувки и изпуснати вещи. Лежах на широкото легло, припомняйки си колко ме дразнеше фактът, че живея с толкова разхвърлян човек. Само няколко минути по-рано, независимо от уговорката ни само да се погушкаме, пружините вече скърцаха под нас. По онзи добре познат начин. И двамата знаехме кое след кое следва и какво действие предизвиква удоволствие в отсрещния. Сега, когато всичко свърши, изпитвах по-скоро облекчение. Изглежда успяхме да изтикаме събитията от нощта на изнасилването ми малко по-назад в миналото.

Две неща ме изненадаха, докато лежах и оглеждах бъркотията, която неизменно съпътстваше Чарли. Първото бе, че без никакъв проблем ще се върна към отношенията си с него, към наемането на малко жилище и прекарването на дните в края на седмицата в дълги разходки и ходене на кино. Изглеждаше ми далеч по-привлекателно от това да живея сама, дори ако това означаваше, че непрестанно трябва да вървя след него и да събирам нещата му. Второто бе, че предпочитах себе си такава, каквато съм с Чарли. С него се чувствах и по-умна, и по-интересна.

Личеше си, че е щастлив. Тялото му бе преплетено с моето и той ту се унасяше в сън, ту се събуждаше. От време на време леко похъркваше, а в следващия миг отваряше очи и се усмихваше. Чувствах се в пълен комфорт. Можех да остана така с него цял следобед и дори може би да накараме пружините да заскърцат още един-два пъти.

Точно тогава се сетих за Лейла. Когато се разделихме сутринта, й казах, че излизам само да закуся, а ето че вече бе следобед. Преместих ръката на Чарли от рамото си и се измъкнах от леглото. Той промърмори нещо, обърна се и продължи да спи. Стори ми се нечестно точно сега да го будя, ето защо изрових от бъркотията нещо за писане и в бялото поле на вестника му написах бележка: „Ела да се видим в бистрото. Ще те черпя вечеря и бутилка вино“. Думите се извиха по полето.

Оставих вестника до тютюна му, облякох се набързо и се измъкнах навън. По целия път обратно до Майда Вейл бях в приповдигнато настроение. Може да не бях готова да погледна смарагда, но започвах да си мисля, че може да се опитаме да бъдем заедно. Сигурно остатъците от любов, които бях пропиляла, след като той ме напусна, скоро щяха да се върнат. Щеше да е нещо подобно на това да наддадеш няколко килограма. Ако бъдех отново с Чарли, поне бъдещето нямаше да ми се вижда така мъгляво. Можех все така да работя в бистрото, той щеше да си намери някаква работа, а нещата между нас да се върнат в предишното русло. Сигурно и удобно. Мисълта за подобна перспектива ми харесваше.

Но не бях предвидила реакцията на Лейла. Споделих с нея плановете си и тя направо побесня.

— Така ще разрушиш онзи живот, който успя да си изградиш — възмутено загаси тя цигарата в пепелника. — Ще направиш обратен завой и ще се превърнеш за пореден път в сянката на Чарли.

— Не разбирам защо си толкова против него — недоумявах аз.

— Защото той не е за теб. Унищожава напълно личността ти.

— Това са глупости.

— Убедена съм, че е така. Без него си много повече ти самата.

— Нима? — Това наистина бе неочаквано. Живеех в дома на Лейла, вършех нейната работа, ходех в кръчмите, които тя предпочиташе. Как така съм самата аз? Може би просто съм мекушава и се поддавам на влиянието на хората около мен. Подобна възможност беше потискаща.

— Не се връщай при него — настоя Лейла. — Обещай, че няма да го направиш.

— Не мога да остана тук завинаги — изтъкнах й аз. — А и не искам да живея сама с непознати.

— Можеш да останеш тук колкото искаш.

— И смяташ, че майка ти няма да възрази? Какво ще стане, когато тя реши да се прибере и да остане в жилището си?

— Майка ми ли? — изсмя се Лейла. — Тя е прекалено заета със собствените си драми, за да мисли дали ти си тук, или не. Последния път, когато се чухме, беше решила да напусне Франция и се готвеше да замине за Италия. Твърди, че тази страна я вдъхновява повече, но подозирам, че има връзка с някакъв французин, от когото се опитва да избяга.

Майката на Лейла беше художничка. Някои от ранните й работи още висяха по стените в апартамента. Големи платна с наредени една до друга едри геометрични фигури в най-различни нюанси на синьото. Не разбирам много от изкуство, но ми се струваше, че това е една и съща картина, в различни варианти. Така или иначе, те струваха малко състояние, продаваха се и името й се появяваше в почти всички неделни издания.

— Рано или късно ще се наложи да се преместя — настоявах аз. — Все някога майка ти ще се върне да живее в Лондон.

— Вероятно, но точно сега няма защо да го мислиш. — Лейла пое шумно въздух. — Виж какво, Алис, срещай се с него, като толкова много искаш, но не отивай да живееш при него. Остани тук при мен, продължи да работиш в бистрото и запази живота, който успя да изградиш, след като той те изрита.

— Щом наистина нямаш нищо против да остана…

Тя се приближи и ме прегърна. Дългата й коса покри лицето ми.

— Харесва ми, че си тук, Алис. Ще бъда много самотна без теб. Почувствах се съблазнена точно толкова, колкото и мъжете, които тя водеше.

— Добре, обещавам. Но дали Чарли ще може да идва тук от време на време? Нали няма да имаш нищо против?

— Мисля, че няма.

— Значи се уговорихме. — Решението беше взето и изведнъж се почувствах по-спокойна.

Но се оказа, че не всичко е толкова наред. Когато отидох на работа същия ден следобед, Гийон хвърли истинска бомба. Още щом ме видя, ми кимна да отидем в един ъгъл на кухнята.

— Напускам — процеди той едва чуто. — Имам нова работа. Мястото е страхотно.

— Какво? — не повярвах на ушите си аз.

— Нов ресторант, казва се „Театро“. Отворил го е някакъв много талантлив млад главен готвач. — Лицето му гореше от възбуда. Ще имам грижа за сутрешната кухня, за всички заготовки, бульони, супи, транжирането на месото и рибата, такива неща.

— Но защо си готов да приемеш? Няма ли да е стъпка назад за теб? Тук имаш на разположение цялата кухня.

— И тук, и там става дума за храна, Алис. Но менюто там ще е много по-интересно, ще приготвям блюда, за които ме бива, и ще мога да се разгърна. Ще бъде крачка към онова, което бях, преди да се объркат нещата. — Гийон никога не беше споменавал пред мен за падението си, ето защо леко се поколеба, преди да добави: — Искам да бъда там.

— Тук ще бъде ужасно без теб — не се стърпях аз. — Какво ще правя без теб?

— Ела с мен — ухили се той. — Мога да те препоръчам за някаква работа. Естествено, няма да е салонен управител. Ти също ще направиш крачка назад в занаята.

— Не знам. Нека да помисля.

Цяла вечер новината не ми излизаше от ума. Какво бе онова, което караше този човек да изпитва такава страст към работата си? Струваше ми се, че тя е тежка: заобиколен си от задушливи изпарения, да не говорим за напрежението. И всичко това в името на клиенти, които човъркат с вилици порциите си и търсят от какво да се оплачат. Какво толкова привлекателно имаше в храната, което го караше да се вълнува повече от обикновено?

Докато минавах покрай Гийон тази вечер в кухнята, хвърлях погледи към действията му. Движеше се бързо в някакъв особен ритъм. Парчета месо цвърчаха в мазнина, високи пламъци обгръщаха тиганите и, плувнал в пот, Гийон ги следеше с разсеяно изражение.

За моя изненада ме жегна завист. Искаше ми се да изпитвам същата страст, да бъда завладяна като Гийон от онова, което правя. Със сигурност знаех, че това няма как да стане, докато обслужвам масите.

— Ще дойда с теб на това ново място, в „Театро“ — заявих аз спонтанно в края на вечерта.

— Страхотно! Ще говоря с шефа. — Съдейки по гласа му, той наистина се радваше.

— Но има още нещо — спрях го аз. — Не искам да съм сервитьорка. Ще дойда там само ако работя в кухнята заедно с теб.

— Та ти нямаш никаква подготовка.

— Какво значение има? Ще започна от най-ниското стъпало. Ще режа, ще кълцам. Нещо като роб в кухнята.

— Но то значи ранно ставане всеки ден, дълго работно време, тежък труд и малко пари — предупреди ме той. — Защо искаш да се подложиш на всичко това?

— По същата причина, поради която и ти отиваш там. Искам да опитам, това е.

Той взе ръката ми в своята и я вдигна към очите ми.

— Погледни колко гладка е кожата ти — няма никакви белези.

Кимнах и погледнах неговата ръка, която вече бе вдигната до моята. Беше осеяна с белези от порязвания и изгаряния.

— Разбрах те, Гийон. Знам, че ще е трудно, но въпреки това мисля, че си заслужава да опитам. Не мога да остана келнерка цял живот, нали? Крайно време е да се заловя с нещо смислено.

— Добре, ще видя дали ще успея да направя нещо за теб. Но да не кажеш, че не съм те предупредил.

Докато се прибирах същата вечер към дома, бях развълнувана така, както отдавна не ми се беше случвало. Преди година си бях обещала да използвам времето разумно и да изцедя всичко, което мога, от живота. До този момент не бях направила нищо по този въпрос. Може би това бе моят шанс.