Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Recipe For Life, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Теодора Давидова, 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,6 (× 16 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване, корекция и форматиране
- Regi (2020)
Издание:
Автор: Ники Пелегрино
Заглавие: Рецепта за живот
Преводач: Теодора Давидова
Издание: първо
Издател: Санома Блясък България
Град на издателя: София
Година на издаване: 2012
Тип: роман
Националност: английска
Печатница: Инвестпрес АД
Редактор: Таня Горчивкина
ISBN: 978-954-8186-95-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10749
История
- — Добавяне
Алис
Оставаха само няколко дни, преди Чарли и Гийон да потеглят за Рим. Планът им беше да отделят малко време, за да разгледат някои забележителности: Колизеума, фонтана „Ди Треви“, Испанските стълби. Бяха платили предварително за стаите си в хотела, всичко бе уредено, но и двамата сякаш нямаха голямо желание да тръгват.
— Нямам спомен някога да съм бил толкова спокоен — сподели с мен Гийон. — Като си представя тълпите в Рим в тази жега, направо ми настръхват косите.
Много се тревожех преди идването на Гийон как ще понесе факта, че ще се налива с минерална вода и плодов сок, докато ние си пием виното, а чудесно знаех колко дълго бе издържал преди това без алкохол. Но дори да беше преживял някаква криза, с нищо не го показа.
— Толкова ми се иска да можеше да останеш още малко — уверих го аз. — Мисълта, че ще остана насаме с Лейла малко ме плаши.
— Нещо не е съвсем наред с нея, нали? — сбърчи вежди Гийон. — Не е само скръбта за майка й и обичайната й лудост. Изглежда ми много по-отнесена от обикновено.
— Не знам какво ще стане след края на лятото. Не ми се струва разумно да остава сама.
— Има още няколко седмици до тогава. Може би ще успее да се вземе в ръце. — По тона на Гийон личеше, че не е много убеден.
— Все още не е решила — да продаде ли тази къща, изобщо къде иска да живее. Сякаш се намира в задънена улица.
— Единственото, което можеш да направиш, е да бъдеш до нея, Алис.
— Известно ми е.
— Дълги години двамата с Чарли мислехме същото и за теб — призна Гийон.
— Че съм в безизходица ли?
Той кимна с глава и продължи:
— Ето че най-сетне се освободи, нали? Само че човек сам трябва да го поиска. Никой не може да ти помогне. — И той се засмя весело. — Чуй ме само. Говоря като човек, минал през прекалено много терапии. Май е време да спра с тях.
Докато помагах на децата да изберат с кои дрехи да се облекат за разходката в Рим и ги отделях, за да ги сложим най-отгоре в куфарите, проведох с Чарли разговор, много подобен на този с Гийон.
— Това — не — възрази Мия срещу джинсите. — Принцесите не носят панталони. Само красиви рокли.
Чарли ми хвърли поглед, пълен с отчаяние.
— Моля те, ела с нас в Рим. Мисля, че няма да успея да се справя сам.
— С голямо удоволствие бих дошла, но моментът не е много подходящ да оставям Лейла сама.
— Доста е напрегната, нали? — не можеше да отрече Чарли. — Толкова се забавляваше, когато дойдохме и после нещо се промени.
— Стомахът й не е наред напоследък. Забеляза ли, че цяла вечер седи пред една чаша вино. Това е толкова нетипично за нея.
— Едва докосна и еспресото си сутринта. — След тези думи Чарли ококори широко очи, сякаш изведнъж прозря някаква истина. — По дяволите, знаеш ли, че може да е бременна?
Сега вече и моят стомах се разбунтува.
— Как е възможно? Тя е над четирийсет, освен това вече има един спонтанен аборт.
— И какво от това? Иначе всичко се връзва. Спи повече. Живее само с джинджифиловите бисквити, които Бабета пече за нас. Само не разбирам как може да съм толкова сляп. Мери беше точно такава и с двете момичета.
— Сигурно си прав, но тя нищо не е казала.
— Може и самата тя още да не знае. Когато си даде сметка, че е бременна с Мия, Мери беше вече в четвърти месец. Смяташе, че е от напрежението и е пребледняла повече от обикновено, защото е изморена. Нищо чудно и Лейла да мисли същото. Все пак наскоро загуби майка си. — Чарли замълча и се замисли. — Все пак кой ли може да е бащата?
Картината на Лучо, който се измъква на пръсти от стаята на Лейла, изникна в съзнанието ми.
— Аз май знам кой е — замислено отговорих аз.
— И кой е според теб?
— Не го познаваш. Не е важно.
— По лицето ти виждам, че е важно — възрази Чарли. — Да не е бивше твое гадже?
— Не. Просто човек, който си мислех, че може да се окаже по-специален — с известна неохота обясних аз. — Но съм се излъгала.
— Е, сега ще стане специален за Лейла — отбеляза Чарли. — Ще й се наложи да намали малко темпото. Едно е да споделяш леглото си с този и онзи, когато си на двайсет, и съвсем друго на нейната възраст. Започва да става малко тъжно.
— Чарли! — бутнах го аз с пръст в гърдите. — Не ставай сексист.
— Същото бих казал и за мъжете — опита се да се защити той.
— Не всеки си сяда на задника и започва да се държи подобаващо. Може и да не иска да задържи бебето. Някаква друга приятелка на Лучо забременяла от него и двамата решили тя да направи аборт.
— Лучо значи — замислено повтори Чарли. — Той е този, специалният.
— Но не е такъв в действителност — уверих го аз. — Най-обикновен мъж.