Ники Пелегрино
Рецепта за живот (11)

Бабета

Тишината бе първото, което привлече вниманието на Бабета. Вече не се чуваше скърцането на спирачките на камионите с бетон, които се мъчат да преодолеят стръмните склонове на хълма, не се чуваха подвикванията на работниците, нямаше ги и хората с кофи и метли, които чистеха. Работата във „Вила Роза“ бе приключила и сега къщата чакаше зад затворените врати някой да я поиска.

Англичанката — Аврора Грей, не се върна, но затова пък започна да се точи истински поток от други. Понякога синьората им показваше къщата, но в повечето случаи, особено когато ставаше дума за местни хора, които искаха само да се полюбуват на мястото, жената оставяше ключа на Бабета, тя да свърши тази задача.

Някои лица дори й бяха познати. Фабрицио Русо — забогатял от дейности, за които предпочиташе дори да не мисли — например заяви, че къщата е твърде семпла за неговия вкус. С брат му Стефано, собственик на магазин за платове в Тривенто, тя обиколи на спринт имота, следвана от алчната му жена. Не им посочи дори красивата гледка, нито ги посъветва да прокарат ръка по меката повърхност на новите завеси от кадифе.

Единствената, за която отдели много време, бе красивата Рафаела Ричи, признала от първия миг, че е дошла само защото някога е работила във „Вила Роза“ и искала да използва, възможността да погледне къщата отново.

— Толкова много спомени имам от това място — сподели Рафаела, докато отпиваше от кафето, което Бабета й предложи. — Бях съвсем млада, когато готвех тук за онзи американо, дето издигна статуята на Исус. Помните ли го?

Бабета се усмихна. Винаги бе харесвала Рафаела и втория й съпруг Чиро. Те бяха добри и щедри хора и много работливи.

— Помня, че го видях в деня, в който благословиха статуята — продължи тя. — Толкова хубав мъж. Жалко, че семейството му никога не дойде да живее тук за по-дълго. Мястото съвсем западна.

Рафаела се загледа към терасата и цветните теракотени плочи, после обърна очи към красивата гледка на морето.

— Открай време е така. Никой не се задържа тук по-дълго, нищо, че е така красиво.

— Защо не го купиш? — с надежда попита Бабета.

— Не е за мен такъв разкош. Добре съм си в старата къща на родителите ми на пристанището. Свързана е с толкова много спомени.

Преди години Рафаела беше най-красивото момиче в Тривенто. Овдовя съвсем млада и Бабета добре помнеше колко я мразеха хората за това. Колко й завиждаха и колко клюкарстваха по неин адрес. Това бе една от причините Бабета да предпочита да живее скрита тук — никой не се интересуваше от нея.

Двете излязоха навън и поеха по пътеката към брега.

— Толкова отдавна не съм ходила на пристанището — подхвана разговор Бабета. — От години.

— Много са промените. Тълпи от туристи, десетки нови кафенета и ресторанти. Родителите ми изобщо не биха го познали, ако изведнъж се появят.

— Трябва да е добре за бизнеса — отбеляза Бабета, докато оглеждаше новите стъпала към скалистия бряг.

— Така е, ресторантът има работа през цялото лято. А пицарията на хълма върви добре и през останалото време от годината. Лучо, синът ми, я държи сега.

Двете жени стояха една до друга и съзерцаваха известно време разбиващите се под тях вълни.

— Семейството ви добре се справя — обади се Бабета по едно време. — Сигурно си горда. А какво стана с по-големия ти син? Чух, че заминал за Англия.

— Тонино отвори голям ресторант в Лондон, скъп и елегантен. Работи толкова много, че няма никакво време да мисли за жена и семейство. Единственото, което го вълнува, е готвенето. Да можеше да се върне поне за малко у дома. Много млад и амбициозен е още, така че, предполагам, моментът не е подходящ.

Тръгнаха обратно по пътеката и Рафаела се извини, че е отнела толкова време на Бабета. Качи се на очуканата си веспа и пое по хълма с развята коса, също както когато бе младо момиче.

Бабета хвърли последен поглед към прясно боядисаната в розово „Вила Роза“ с широко отворените капаци на прозорците, след което заключи портата и се върна в своя дом. Много скоро дъщеря й щеше да дойде да я закара до Тривенто, за да напълни кошницата си с най-необходимите продукти за малкото им домакинство. Парче пармезан, може би пакет брашно и малко мая, оцет, зехтин, сол и захар. Списъкът й с покупки никога не беше дълъг, защото двамата с Нунцио живееха просто. Бабета не виждаше причина да иска да промени този живот.