Ники Пелегрино
Рецепта за живот (19)

Бабета

Бабета наблюдаваше и чакаше. Проследи пристигането на камионите, които докараха вещите на Аврора Грей. Сетне Аврора изчезна зад стените на къщата. Само няколко седмици по-късно дойде още някой. Дребно момиче с кестеняви коси и измъчено лице застана на портата в оградата пред къщата на Бабета и се загледа в градините. След малко се завъртя и се прибра във „Вила Роза“, а Бабета остана да се чуди дали е настъпил моментът да ги поздрави подобаващо с добре дошли.

Взе една кошница и започна да обикаля градината. Напълни я с шушулки зелен фасул, съвсем крехък грах и стръкове пресен лук. Бабета обичаше миризмата на пръст рано сутрин, преди росата да се вдигне, ето защо постоя така сред виещите се около колчетата стръкове на доматите и фасула, наслаждавайки се на докосването на първите лъчи на слънцето. Най-сетне вдигна пълната кошница и пое към „Вила Роза“.

Откъм кухнята се носеше аромат на силно кафе и Бабета видя кестенявото момиче да се суети около печката.

— Буонджорно — поздрави тя и подаде кошницата със зеленчуци.

— А, за нас ли е това? — сепнато се извърна момичето. — Много благодаря. Грацие.

Момичето надникна вътре.

— Прекрасно. Прясно набрани. — Вдигна лице и притисна с длан сърцето си. — Аз съм Алис. Много съжалявам, но не говоря италиански и вероятно не разбирате нито дума от това, което казвам.

Бабета се усмихна и сви рамене. Каза своето име и кимна на момичето да я последва навън.

— Viene, viene qua — настоя тя.

Поведе момичето по пътеката към брега. Посочи къде в едно празно пространство до стъпалата се е образувал естествен малък басейн. За да покаже какво има предвид, Бабета размаха ръце, все едно че плува, и момичето кимна в знак, че разбира.

— Ясно — усмихна се тя.

След това Бабета я насочи към зеленчуковата градина, където я заля с информация за вече издигналите снага млади домати, достатъчно високи, за да бъдат привързани за колчетата и докато говореше, се наведе, за да изскубне един-два плевела. Момичето се усмихваше смутено, сякаш не знаеше какво да прави. Така и не направи опит обаче да помогне на възрастната жена.

Някой я извика от вътрешността на къщата, момичето се извини и остави наведената над лехите Бабета. Беше жалко да позволи плевелите да задушат зеленчуците, след като във „Вила Роза“ нямаше кой да се погрижи за това и реши, че поне още известно време ще продължи да плеви.

Когато приключи, отиде да вземе метла, за да помете пътеките и да почисти нападалите цветове от наровото дърво. С изненада установи, че Нунцио минава от дърво на дърво в лимонената горичка и събира нападалите плодове, преди да са загнили. Той също я видя, но я отмина безмълвно и продължи заниманието си.

Бабета се усмихна вътрешно и продължи да мете.