Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Recipe For Life, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 16 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
Regi (2020)

Издание:

Автор: Ники Пелегрино

Заглавие: Рецепта за живот

Преводач: Теодора Давидова

Издание: първо

Издател: Санома Блясък България

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Инвестпрес АД

Редактор: Таня Горчивкина

ISBN: 978-954-8186-95-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10749

История

  1. — Добавяне

Алис

Една вечер най-неочаквано загубих контрол. Раул се бе държал необичайно кротко в началото на смяната — един-два пъти само ме замери с кърпата си, но внезапно изникна зад гърба ми и като залепи двете си длани за задните ми части, ме стисна с всичка сила.

— Стегнали сме се, а, Алис? — ехидно подхвърли той.

Точно в този момент държах в ръка дългата щипка, с която вадех спагети. Без да се замисля, се извъртях и я опрях в гърдите му. Той отскочи светкавично и добре че го направи, защото със сигурност щях да го промуша.

Няколко секунди стояхме така в пълно мълчание, докато и двамата осъзнаем какво се е случило. Лицето на Раул постепенно се разтегна в ликуваща усмивка.

— Ти си напълно и безвъзвратно уволнена. И не си мисли, че като си дружка на Тонино, това ще те спаси. Дори той не може да преглътне подобно държане.

— Не можеш да ме уволниш, защото напускам — изсъсках аз.

— Така ли? Изчезвай тогава и да не си помислила да се връщаш. Преоблякох се светкавично и докато натиквах бялата си униформа в шкафчето, сълзите рукнаха. Сега вече наистина нямах нищо.

Никой от персонала не можа да срещне погледа ми, докато минавах за последен път покрай кухнята. Махнах с ръка на първото такси и отидох право в квартирата на Гийон в Майда Вейл. Той вече бе приключил работния си ден и седеше пред отворена бутилка червено вино. Нищо не казах за това, че е започнал отново да пие, просто го оставих да ми донесе чаша, за да му правя компания.

— Дали да не се захвана с нещо друго? Започвам да си мисля, че не съм достатъчно издръжлива, за да готвя — въздъхнах аз след първите няколко глътки.

Той цъкна с език.

— Тази вечер имаш право да се напиеш, но утре взимаш вестника и започваш да си търсиш работа. Не всички главни готвачи са като Раул. Все ще намериш добра кухня, където да започнеш.

— Мислиш ли, че трябва да говоря с Тонино? Да му разкажа какво се е случило? Имам чувството, че съм предала доверието му.

— На твое място не бих си правил този труд. Забрави за него.

— Ами ако Раул ме злепостави пред колегите? Няма да мога да си намеря работа.

— Аз си намерих работа след всичко, което стана с мен. А твоето единствено провинение е заплахата да мушнеш главния с вилицата — разсмя се Гийон. — Как бих искал да видя тази сцена!

— На част от мен й се иска наистина да го бях пробола. Дори не знам как стана. Никога досега не съм правила подобно нещо.

Гийон беше добър приятел и поразпита тук-там сред познатите си, така че много скоро получих работа във френски ресторант в Ковънт Гардън. Сервираха най-вече храна за хората, които отиваха на театър, а късно вечер заведението се напълваше с актьори. Те пиеха през повечето време, ядяха малко и много рядко си плащаха сметките, ето защо никой не се изненада, когато се наложи да затворят и аз отново се оказах без работа.

Много се изкушавах да се мушна в леглото, да се завия през глава и да остана така няколко седмици, но се боях да не влоша още повече отношенията си с Чарли и така освен без работа да се окажа и без покрив над главата. Майка ми много се тревожеше и все повтаряше, че няма проблем да се прибера и да остана известно време при нея, но това бе последното, до което щях да прибегна. Тя водеше свой собствен живот в свръхтоплото си жилище, денят й се ръководеше от програмата на телевизията, а мненията по всички житейски въпроси взимаше директно от таблоидите. Когато останех при нея за повече от два дни, накрая винаги се скарвахме жестоко за нещо.

Ето защо поех риска и приех временна работа в заведение за спагети недалеч от Холбърн. Главният им готвач бе заминал у дома си в Италия за няколко месеца, за да се грижи за болния си баща, и аз останах да поддържам работата и установеното меню. В евтиното ресторантче цареше добра атмосфера и аз ходех на работа с удоволствие. Истината е, че вместо да приготвям всеки ден прясна паста, варях готова от магазините и след това я потапях в червен сос. Ризотото беше предварително подготвено и когато имаше поръчка, само го довършвахме. Хлябът и десертите купувахме отвън, а не ги приготвяхме в кухнята, рибните продукти идваха замразени. Това си беше място за бързо хранене от най-обикновен тип, но беше забавно.

Гледах ден да мине, друг да дойде. Преструвах се, че всичко е ОК. Не си позволявах да се тревожа за това какво ще стане, когато титулярят се върне, и гледах да избягвам Чарли, правейки се, че никога не сме водили онзи разговор за бъдещето.

И тогава една вечер, когато се прибрах, го заварих да спи на канапето, а няколко куфара стояха наблизо.

— Какво значи това, Чарли?

— Утре сутринта си тръгвам, Алис. Много съжалявам.

— Моля те, недей. Имам нужда от теб.

— Известно ми е. Но интересуваш ли се от мен?

Той се обърна с лице към облегалката и затвори очи.

Тъкмо бях стигнала пред вратата на стаята, когато той отново се обади:

— Твоят приятел Гийон се обади. Поиска да ти предам, че се връща в онзи възстановителен център. Помоли също да отидеш утре сутрин, за да говорите за някаква работа. Може кариерата ти отново да тръгне нагоре, Алис.