Ники Пелегрино
Рецепта за живот (72)

Алис

Не вярвах, че Лейла говори сериозно, когато ми каза, че иска да покани много хора, за да напълни „Вила Роза“, но тя повдигна темата отново, докато обядвахме в един от следващите дни навън под лъчите на топлото слънце.

— Ще бъде хубаво лято — рече тя. — Ще плуваме, ще се наслаждаваме на чудесна храна и на много вино. Какво отговори Чарли, когато му каза за поканата ми, ще доведе ли момиченцата? А Гийон?

— Не съм им се обадила още — признах аз. — Не знаех, че наистина го мислиш.

— Мисля го, разбира се. Защо иначе ще ти го казвам?

— Ами твоите приятели? Не искаш ли да поканиш тях.

— Те очакват да се държа по определен начин, а точно сега не съм много склонна да играя роля.

— Какво имаш предвид?

— Канят ме на вечеря, когато искат да се покажат пред останалите. И невинаги е лесно. Едни откровено не те харесват, други — са решили да не те харесват. Много енергия се иска, за да живееш в този свят. Духовна енергия имам предвид.

— Която ти липсва?

— В момента — да.

— Но Гийон и Чарли никога не са…

— Не са ме харесвали, нали?

— Е… Истината е, че са мои приятели.

— Знам, ето защо си мисля, че няма да се наложи да правя голямо усилие. Ще са тук, ще изпълнят мястото с шум. Ще са тук заради теб, а не заради мен — обясни тя.

— Не съм много сигурна, че те разбирам — засмях се аз, — но ще ги поканя, ако настояваш. Ще е весело, ако момичетата на Чарли са тук. Много са сладки.

— Мама щеше да се радва да види къщата пълна с деца. Тъгуваше, че аз нямам.

— И защо нямаш? — попитах любопитно.

— За малко да имам — призна Лейла. — Забременях случайно, но направих тежък спонтанен аборт. Когато ме пуснаха от болницата, се качих на първото такси и отидох право в приюта за кучета в Батерси и осинових два помияра. Освен теб, те са най-добрите ми приятели. Тъжно е, нали?

— Къде са сега?

— У дома в Уолдингам, с моята икономка. Тъгувам за тях. А ти, Алис? Защо вие с Тонино не сте си направили бебе?

— Защото той не иска — прехапах устни аз.

— А ти?

— Оказа се, че искам. Трябваше ми много време да го осъзная.

— Питала ли си се как можеше да протече животът ти, ако не те бяха изнасилили? — най-неочаквано попита Лейла.

Застинах.

— Не мисля вече за това.

— Но промени целия ти живот.

— Все пак не това е причината да нямам деца — възразих аз.

— До известна степен е. От този момент избра сигурното и се придържаш към него. Дори сега не си убедена, че обичаш Тонино, но си мисля, че в края на лятото ще се върнеш при него. Всичко останало, ще е прекалено голям риск, нали?

— Лейла, не искам да се месиш така в моя живот — отсякох аз, като станах и започнах да събирам мръсните чинии. — Винаги го правиш.

— Защото съм твоя приятелка — рече тя. — И защото ме е грижа за теб.

Гневно и шумно започнах да мия чиниите, без да се интересувам, че може да се отчупи някое парче. Докато блъсках чистите съдове в шкафа, си спомних решението си, че искам да живея пълноценно. Ако Лейла беше права, значи бях направила точно обратното.

Щом се успокоих, се обадих на Чарли и Гийон и им оставих съобщения, в които ги молех да дойдат. Колкото повече хора се съберяха, толкова по-малко време щеше да има Лейла да ме въвлича в безсмислени разговори.

Толкова по-малко време щях да прекарвам с нея.