Ники Пелегрино
Рецепта за живот (65)

Бабета

Бабета наблюдаваше как дребната англичанка работи в градината и яростно скубе и почиства. Кастреше провисналите клони, унищожаваше преплетените израстъци на висящите растения и прочистваше плевелите в зеленчуковата градина. Не беше поискала помощ, но Бабета се включи, като трупаше на куп изрязаните растения на ниската тераса. Може да беше свикнала с бурените, но с радост би запалила клечка под тях.

Другата — Лейла, през повечето време стоеше настрани. Бабета знаеше, че е пред компютъра си на кухненската маса и нещо пише, а кучето е в краката й. Така бе прекарала последните няколко седмици и прекъсваше работа само колкото да се разходи до скалите или да си легне, ако вали. Бабета забеляза, че е започнала да носи предимно черни дрехи. С тях лицето й изглеждаше още по-бледо.

Тази вечер, щом се стъмни, двете момичета щяха да дойдат, за да видят как Бабета ще запали огън в памет на Аврора. Бе събрала и наредила наоколо доста сухи клони, за да може огънят да се разгори добре, преди да стигне до суровата зеленина. Миризмата на дим щеше да се просмуче в косата и дрехите им, а лицата им щяха да се затоплят от пламъците, докато гърбовете им щяха да замръзнат.

След това щяха да вечерят заедно, както правеха всяка вечер. Може би и Рафаела щеше да дойде и да донесе някои вкусни неща, останали от обяда в траторията.

През годините, прекарани в самота, Бабета се бе научила да наблюдава лицата на хората и забеляза, че винаги когато Рафаела се появи, лицето на дребната англичанка се променя. Нищо специално, просто раменете й се сковаваха, а изражението й се вкаменяваше, сякаш тя цялата се стягаше, за да посрещне нещо неприятно.

Тази вечер, когато огънят се разгори, лицата и на четирите щяха да се осветят и тя щеше да се опита да ги наблюдава, защото беше време тази тъга, измъчваща момичето, да изгори и да се изчисти, както огънят ще изгори плевелите на кладата.