Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Recipe For Life, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 16 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
Regi (2020)

Издание:

Автор: Ники Пелегрино

Заглавие: Рецепта за живот

Преводач: Теодора Давидова

Издание: първо

Издател: Санома Блясък България

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Инвестпрес АД

Редактор: Таня Горчивкина

ISBN: 978-954-8186-95-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10749

История

  1. — Добавяне

Алис

Не можех да повярвам, че с истинско удоволствие чета критичен материал за „Театро“, и то в „Дъндън Ивнинг Стандард“ от страховитата Фей Машлър. За щастие не храната бе обект на критиката й, а обслужването. Сервитьорите били сприхави в онази вечер поради поведението на Раул, който ги тормозел. Такъв факт би бил приемлив, ако „Театро“ бе заведение от средна класа, но при цените, които плащаха нашите клиенти, те с право очакваха елегантно обслужване, а не заядливи подмятания. В кухнята се носели крясъци, вътре летели ножове, съдове дрънчали по пода; беше отбелязан и любимият номер на Раул да шибва келнерите с кърпата си с такава сила, че звучала като удар с камшик. Фей Машлър нищо не беше пропуснала.

— Тонино ще откачи — казах на Чарли. — Ще се върне в „Театро“ с такава скорост, че под краката му направо ще запуши. Онзи откаченяк, Раул, ще загази.

— Одобрява храната обаче.

— В „Театро“ не всичко е храната. Според Тонино всичко трябва да е съвършено. Ще побеснее само от факта, че никой в салона не я е познал. Не, ще се появи и ще видим колко още ще остане Раул.

Онова, което най-малко очаквах, бе, че появата на Тонино ще влоши нещата още повече за мен. Точно както очаквах, той бе в ресторанта още на следващия ден. Беше прекарал часове, преди аз да се появя, в мъчителен разговор със старшите в кухнята. Всички бяха навели глави и най-вече Раул и горях от нетърпение да видя какво ще стане.

Опитах се да подслушам тихия разговор недалеч от прохода, докато подреждах пълнежите за паста пред себе си. Няколко резервации за тази вечер бяха отменени и Тонино бе убеден, че това се дължи на критичния материал във вестника. Хвърлих крадешком поглед към него и забелязах, че челото му е прорязано от бръчки, твърде дълбоки за възрастта му. Видя ми се по-скоро изморен, отколкото ядосан. Говореше се, че ресторантът му в Сити е в сериозен преразход и хората, които го бяха подкрепили финансово, никак не били доволни. Тонино си имаше проблеми.

Забелязал, че го наблюдавам, той тутакси смени изражението си. Усмихна се и щом приключи разговора, дойде при мен.

— Е, как мина лятото в Италия? — попита ме той.

Имах чувството, че всички в кухнята са наострили уши.

— Прекрасно, благодаря, сър!

— Как са родителите ми?

— Добре. Чудесно бе да работя за тях. Помагах и на брат ви в пицарията.

Сега вече никой не криеше интереса си.

— Не те изпратих да се учиш да правиш пица, Алис… Надявам се, не си пропиляла времето си напразно.

— Ни най-малко. Научих страшно много неща. Благодарна съм, че ми помогнахте.

Дори нахаканият Раул не сваляше очи от нас и тайно се помолих Тонино да си тръгне час по-скоро.

— За нищо — потупа ме той по рамото, така че не остави никакво съмнение, че съм негова любимка. — Някой ден ще си поговорим какво си готвила по време на престоя там. Искам да знам всички подробности.

Следващите две вечери Тонино присъстваше в кухнята, следеше всичко да е идеално и дори обикаляше масите в салона, поздравяваше клиентите, нещо, което никога не бях виждала да прави. Вероятно смяташе, че това е необходимо, за да видят всички, че той отново държи нещата под контрол.

На третата вече го нямаше. Настроението бе спокойно, но Раул не пропусна да мине няколко пъти покрай мен и да ме бутне. Стори ми се дори, че подхвърли обидни думи по мой адрес. Произнесе ги толкова тихо, че не мога да кажа дори какви бяха.

Следващите седмици Тонино идваше без предупреждение и за Раул и приятелчетата му това се превърна в игра на котка и мишка. Гледаха да наваксат с простотиите си в отсъствие на най-главния. И щом се появеше, те мигом ставаха други.

Дебелашкото поведение ставаше все по-явно и забелязах, че разходките на някои от персонала извън кухнята зачестиха. Първо реших, че са оставили някъде бутилка, но после се сетих, че крият нещо повече — най-вероятно кокаин. Случваше се Раул да стане особено раздразнителен на моменти и често смъркаше.

Естествено, нищо не споменах пред Тонино, но с това, че демонстрира вниманието си към мен, той даде повод на Раул съвсем открито да продължи войната си с мен. Обидите и подмятанията вече летяха с повод и без повод. Те често биваха последвани от весело хихикане от страна на останалите.

Ето защо при следващото посещение на Тонино се свих, когато той сметна за нужно да ми подвикне пред всички:

— Ей, Алис, нали не си забравила, че искам да ми разкажеш за Италия?

— Не съм, разбира се. — Не смеех да вдигна поглед.

— А, за малко да пропусна, приятелят ти Гийон е отново в града. Има вече работа и е добре, доколкото разбирам. Мислех си, че може да искаш да го видиш.

— Наистина? — не издържах аз и вдигнах очи. — Благодаря. Непременно ще го посетя. — Какво облекчение! Гийон бе тъкмо онова, от което имах нужда сега. Нямаше да е честно да го товаря с моите тревоги, и то веднага след като се е прибрал от онзи център, но въпреки това горях от нетърпение да му разкажа за Раул. Не може да не е попадал на подобен главен готвач. Надявах се да го разсмея с приказките си и да чуя съветите му.

Нямах търпение да се срещна с него.