Ники Пелегрино
Рецепта за живот (67)

Бабета

Бабета усещаше бузите си топли и опънати от горещината на пламъците. Бързаше да настърже пармезан и да нареже хрупкавия хляб. Мидите и малките калмари, които беше купила, имаха нужда само от няколко минути във врелия бульон, приготвен по-рано през деня.

Всички пиха много, особено Лейла, и атмосферата в кухнята на „Вила Роза“ беше наистина празнична. Бабета слушаше с удоволствие разговора на трите жени, нищо че не разбираше и дума. Достатъчно й беше да чува ромонът на гласовете им, да се чувства участник в нещо.

Точно както бе намислила, тази вечер тя ги наблюдаваше. В началото не видя нищо особено. По едно време забеляза, че дребната англичанка страни от Рафаела. Не биеше на очи, вероятно и Рафаела не го забелязваше, но за Бабета англичанката се държеше като дребно животинче, което те доближава, сетне, сякаш засрамено в последния миг, бърза да избяга. Дори тук, в кухнята, се повъртя, докато избере стола, най-отдалечен от Рафаела.

Бабета сипа супата в купи и ги понесе към масата. Лейла, за кой ли път тази вечер, доливаше вино в чашата си — бузите горяха на бледото й лице, а пръстите й въртяха косата тревожно.

Докато опитваше бульона, тя насочи вниманието си към Рафаела и с изненада установи промяна в лицето на приятелката си. Жената се усмихваше, вдигаше чашата си, за да се чукнат, заявявайки, че фойерверките са се оказали страхотно хрумване, но бе видимо потисната. Какви сенки може да са се спуснали над живота на Рафаела — питаше се Бабета, — та радостта да е толкова трудно постижима за нея.