Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Recipe For Life, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 16 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
Regi (2020)

Издание:

Автор: Ники Пелегрино

Заглавие: Рецепта за живот

Преводач: Теодора Давидова

Издание: първо

Издател: Санома Блясък България

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Инвестпрес АД

Редактор: Таня Горчивкина

ISBN: 978-954-8186-95-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10749

История

  1. — Добавяне

Алис

Всеки от нас бе зает с грижите и ежедневието си. Лейла успя да си купи пишеща машина на старо и я постави на кухненската маса. Винаги когато бе свободна от бистрото, човек можеше да я открие да чатка по клавишите с неподозирана енергия, като спираше само от време на време, за да поправи с белило някоя буква. Чарли също беше потънал в новата си работа, работеше и извънредно с надеждата да напредне по-бързо.

Сред познатите ми имаше само един човек, чиито дни минаваха бавно, но той бе настанен в някакъв център в Кент. Страшно ми се искаше да си поговоря с Гийон, но Тонино категорично отказа да ми даде адреса му.

— Има сериозна причина Гийон да е там — заяви той по типичния си категоричен начин. — Последното, от което има нужда сега, е да бъде безпокоен. Когато настъпи подходящият момент, сам ще се обади.

Накара ме да се чувствам виновна за това, че искам да споделя проблемите си с някой, който и без това си има достатъчно грижи. Ето защо се постарах да натикам дълбоко в съзнанието си мисълта за Гийон и продължих да превивам гръб в „Театро“, закотвена за пастата. В главата ми нямаше почти никаква друга мисъл, освен поредната поръчка.

Изумително е как се пристрастява човек към „въртележката“ на готвенето. Това бе и единствената причина, поради която се чувствах жива. Ето защо, когато разбрах, че им липсват хора за подготовката на вечерта, предложих да помогна, което означаваше да работя две смени. Сутрин месех и разточвах мекото тесто за равиоли и ситните тортелини, а вечер ги варях и оформях порциите. Обземаше ме странно чувство на удовлетворение. Вместо да се грижа само за част от процеса, сега приготвях ястието от началото докрай. Най-сетне наистина готвех и това ме караше да се чувствам чудесно.

Вече нямах никакво свободно време. Майка ми все по-често се оплакваше, че седмиците минават, а аз не намирам време да замина поне за малко при нея на север. Двамата с Чарли продължавахме да прекарвахме мързеливо неделните следобеди, а успявах и да изпия по чаша вино късно през нощта с Лейла. Светът ми съвсем се сви до рамките на ресторанта, апартамента в Майда Вейл и метрото, докато пътувах от едното място до другото.

Тонино беше човекът, който сложи край на този водовъртеж. Един следобед ме повика и ме накара да седнем на една от масите в салона на ресторанта. За първи път влизах в мястото, предназначено за клиентите. Така и не разбрах защо това ме извади от релси.

— Е, Алис? Как вървят нещата при теб? — попита Тонино, докато се настаняваше на стола срещу мен.

— Добре, шефе. Поне така си мисля.

— Справяш се с позицията си.

— Благодаря… Мисля, че свикнах.

— Доставя ли ти удоволствие?

Тонино търсеше погледа ми и това доста ме разсейваше. Изведнъж усетих, че сълзите напират, и за мой ужас те потекоха неудържимо по лицето ми.

— Само дето… напрежението е голямо — успях да промълвя.

Мъжът срещу мен се правеше, че не забелязва състоянието ми.

— Напълно естествено е да си напрегната — сви той рамене. — Нямаше никакъв опит, а работиш в един от най-известните ресторанти в града. Изненадан съм, че въпреки всичко успяваш да се справиш така добре.

Изтрих лицето си с ръкав.

— Уволнявате ли ме?

Той не отговори на въпроса ми.

— Проблемът е, че не знаеш да готвиш, Алис. Подготвяш блюдата така, както ти е казано, но не разбираш най-важното за храната. Знаеш ли например защо пълним гъската, а не я готвим празна?

— Не.

— А би ли искала да разбереш?

— Да, разбира се.

— Пълненето забавя сготвянето на птицата, така че мазнината прониква в пълнежа и ароматът на месото се разгръща. Едно от основните неща, за да станеш истински готвач, е да усвоиш умението да обработваш мазнината. Няма как да знаеш всичко това, Алис, защото никой не те е учил.

— Смятате, че трябва да се върна в колежа и да запиша такава специалност?

— Мисля, че трябва да намериш начин да се научиш да готвиш.

— Значи ли това, че съм уволнена?

— Не — усмихна се той. — Работиш здраво, а и не ти липсва талант, така че няма защо да те уволнявам. Но не искам да взимаш две смени. Трябва да избереш — подготовката или пастата?

— Пастата — заявих аз без колебание.

— Добре, така ще имаш време през деня, за да научиш повече за храната.

— Само че как да разбера, че това, което избера, ще е подходящо? Може би също като на Гийон и на мен ми липсва характер.

— Вече показа, че го притежаваш — сви рамене Тонино. — Но трябва да решиш дали искаш да се развиваш.

Нищо не му казах за пристъпите на плач и за сълзите, които леех сутрин в банята и с които напоявах нощем възглавницата. Нито пък си признах колко противна ми беше идеята да се затворя в някаква кухня на колеж, за да получа правилната квалификация. Вместо това кимнах с глава раболепно.

— Добре, ще се погрижа за някаква подготовка. — Само мисълта за това ме караше да се чувствам изтощена.

— А, и още нещо. Искам в свободното си време да посещаваш ресторанти. Не скъпи. Евтини места, където предлагат азиатска или турска кухня в Северен Лондон, или малки бистра за спагети. Мисли за това, което ядеш, какво ти харесва и какво — не. Вземи си и няколко готварски книги. Започни да готвиш у дома. Превърни го в своя страст, Алис. Изпълни живота си с храна.

След тези думи той ме остави на празната маса, с поглед, вперен в стената с винени бутилки, и мисълта колко силно искам Гийон да е до мен точно в този момент, за да ме изслуша.