Ники Пелегрино
Рецепта за живот (44)

Бабета

Капаците на „Вила Роза“ бяха плътно затворени; къщата изглеждаше като заспала и напълно изолирана от света, такава, каквато бе през по-голяма част от времето досега. Този път обаче имаше някаква по-дълбока тъга, сякаш бе изоставена.

Докато работеше в градината, на Бабета й липсваха гласовете на доскорошните обитатели, тракането на съдовете откъм кухнята, дори чаткането на машината, нарушаващо монотонната песен на щурците. Тя се опитваше да спре все по-честите пристъпи на униние и постепенно потъна в нещо като летаргия. Всичко, което подхванеше, сега й отнемаше много повече време, струваше й се по-трудно от преди, появиха се нови болежки, стана по-непохватна. С напредването на есента я обзе тревога и тя поне веднъж на ден се замисляше дали София не беше права. Станала е твърде стара за този начин на живот.

Колкото повече Бабета попадаше в ноктите на старостта, толкова по-видимо Нунцио се измъкваше от тях. Работеше по-дълго и по-усилено, обра плодовете от наровото дърво, периодично гореше нападалите листа, метеше алеите, нищо че само те двамата и Скай минаваха по тях. Малкото кученце бе заело всеки миг от живота му. Докато Нунцио се хранеше, то стоеше под масата, с глава между лапите в очакване на някое късче. Спеше върху чергата в краката на леглото му и се будеше в мига, в който той отвореше очи. Щом Нунцио тръгнеше навън, Скай бе неизменно по петите му.

Бабета наблюдаваше как тези двамата са като пришити един за друг, как ръката на Нунцио често посяга към главата на палето, за да го помилва или да му подаде някое лакомство, как му промърморваше, докато работеше. Случваше се да спре и да го наблюдава с усмивка, докато гони политнал лист или птица. А когато седнеше на любимия си стол с кучето до него, на лицето му се изписваше доволство.

Един горещ следобед съпругът й се бе изтегнал под сянката на дърво, а до него лежеше изтощено от жегата животното. Нунцио протегна ръка, мигновено облизана от спътника му, и я отпусна върху рошавото рамо.

Бабета ги наблюдава известно време и неочаквано за самата себе си изпита завист към тези двамата.