Ники Пелегрино
Рецепта за живот (21)

Бабета

Бабета направо не можеше да повярва, че Нунцио е проговорил отново. Когато влезе в кухнята, бе промълвил с подрезгавял глас: — Има кученце.

Преди да успее да му отговори, той вече се бе измъкнал към терасата и се беше настани на любимия си стол, потънал отново в своето мълчание.

Тъкмо се чудеше как да откопчи от него още нещо и ето че дребничката кестенява Алис се появи на прага. Искаше да вземе назаем малко продукти, но Бабета успя да пъхне в кошницата и купичка с остатъци от месо, защото мразеше някой да гладува, пък било то и куче. Никога не беше гледала животно, с изключение на тези, които стават за храна, но знаеше, че Нунцио често оставяше остатъци от масата за бездомните котки, които живееха в храстите навън.

По-късно през деня Бабета разгледа снимките на съпруга си като млад, които пазеше. На една от тях той беше с колегите от строежа — всички бяха млади и голи до кръста, загорели и мускулести. Нунцио се открояваше с кръглото си лице и липсващите тук-там зъби. Никога не е бил красив, но когато лицето му се озареше от щастие като в деня, в който София се роди, или когато в неделя следобед ходеха на плажа заедно, тогава ставаше направо чаровен.

С годините, естествено, той се състари и кожата му се сбръчка, но Бабета знаеше, че някои от чертите на човека, когото познаваше от младини, все още бяха живи под маската на старческото лице. Сега, когато англичанката се появи, малка искра сякаш проблесна някъде дълбоко в съзнанието му. Първият признак бе фактът, че дойде да работи с нея в градините на „Вила Роза“, а ето че сега произнесе и няколко думи.

Бабета се стараеше да сдържи ентусиазма си, но въпреки това й се искаше да види някакво положително развитие.