Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Recipe For Life, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 16 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
Regi (2020)

Издание:

Автор: Ники Пелегрино

Заглавие: Рецепта за живот

Преводач: Теодора Давидова

Издание: първо

Издател: Санома Блясък България

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Инвестпрес АД

Редактор: Таня Горчивкина

ISBN: 978-954-8186-95-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10749

История

  1. — Добавяне

Бабета

Бабета спа до късно и когато най-сетне се събуди, нямаше сили да направи нищо повече от това да се надигне и да се отпусне в новия ракитов стол, който Рафаела й бе помогнала да си купи. Мразеше да харчи пари, но столът на Нунцио бе започнал да гние и да се разпада, а тя обичаше да сяда на терасата, завита със старото одеяло и да си спомня за него и за живота им заедно.

От време на време хвърляше поглед към „Вила Роза“, чудейки се дали не й се причуват гласове, или просто някоя птица бе изчуруликала.

Бе прекарала прекрасно предишната вечер. Огънят, храната и особено фойерверките, които Лучо им намери. Донесе ги от училището — цяла кутия, иззети от учениците през последните една-две години. Не го попита откъде знае за кутията, макар да имаше известни подозрения. Беше се появила млада учителка от друг град, хубавка, точно такава, каквито Лучо харесваше.

Жалко, че и той не дойде. Тя още усещаше приятната тръпка да поднесе клечката до фитила и да чака той да се запали. На Лучо щеше да му хареса. Той още тогава отказа поканата й, въпреки че тя го уверяваше, че могат да го изчакат за фойерверките, докато затвори пицарията.

Бабета извърна лице към слънчевите лъчи и задряма, спомените от предишната вечер се преплетоха с въпросите, които се въртяха в главата й. Какво става с Рафаела? Ами с Алис? Какво може да се направи за Лейла? Не искаше да повярва, че животът й се свърза така тясно с жените в съседство. На всичкото отгоре, сякаш само тя виждаше, че са възникнали проблеми, които трябва да бъдат изгладени.

Но не веднага. Този топъл пролетен ден бе за други неща. Беше решила да дреме тази сутрин, тъй като нямаше неотложни задачи. В кухненските й шкафове имаше достатъчно храна, къщата беше подредена, градината във „Вила Роза“ — изчистена. Щеше да помързелува в тази свободна утрин, да гледа как белките се стрелкат между клоните на боровете, да гали кучето, когато побутне коляното й с муцуна, и да съзерцава небето и морето, също както Нунцио.