Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Recipe For Life, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 16 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
Regi (2020)

Издание:

Автор: Ники Пелегрино

Заглавие: Рецепта за живот

Преводач: Теодора Давидова

Издание: първо

Издател: Санома Блясък България

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Инвестпрес АД

Редактор: Таня Горчивкина

ISBN: 978-954-8186-95-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10749

История

  1. — Добавяне

Бабета

Бабета беше сигурна, че никой не знае. На пейката на старата Силвана пред пекарната се говореше за друго — хваната в изневяра съпруга, скандал, свързан с кмета на града и някакви пари. В последно време не беше чувала да се споменава името на Лучо. А англичанките в подножието на възвишението отдавна не бяха повод за коментари. Ако хората бяха чули нещо, щяха да го споделят, и то най-вече с Бабета, която би могла да добави нови факти. Никой не й бе казал нищо.

Въпреки всичко, при следващото си ходене до Тривенто, тя се отклони от обичайния си маршрут и сви към пицарията на Лучо. Завари го при запалената пещ, така че вътре в помещението бе страшно задушно.

— Уф — изпухтя Бабета, щом прекрачи прага. — Доста е горещо тук.

Лучо вдигна очи и се усмихна.

— А, Бабета. Да не би да търсиш подпалки? Искаш ли да опиташ най-добрата пица, която някога си вкусвала?

Без да дочака отговора й, той взе топка тесто и започна да го разтяга на ръка.

— Както те познавам, ти ще харесаш нещо просто, резени домати, накъсан пресен босилек, парчета биволска моцарела. Никакви фантазии, нали Бабета?

— Щом казваш. — Тя се покатери на стола пред плота. — Но не съм дошла да ям.

— Така ли? За какво тогава?

Тя задържа известно време погледа си върху него. Лучо, който винаги е бил привлекателен, продължаваше да има вид на хлапак с тази падаща над очите коса, докато се навеждаше над пицата за нея. За Бабета бе съвсем ясно как очароваше той жените и за миг дори изпита благодарност, че се омъжи за Нунцио толкова млада, защото само така нямаше да има възможност да бъде привлечена от мъж като този.

— Дойдох да поговорим, но първо ще опитам пицата ти.

Изяде цялата пица, дори опушената и прегоряла коричка, оставайки моцарелата да се разтопи на езика й заедно с леко киселия вкус на домата.

— Не ти липсва апетит — отбеляза Лучо с възхищение.

— Оказва се, че и на теб също. — Тя бутна празната чиния и обърса устните си със салфетката.

— Нещо не те разбирам.

— Мисля, че много добре разбираш.

Лучо продължи да я гледа въпросително.

— Ще се наложи да ми обясниш, мила госпожо.

— По мое време, когато един мъж направеше бебе на някое момиче, трябваше да се ожени за него. Нямаше такова нещо като ходене по болници и освобождаване от детето. Никой не оставяше едно момиче опозорено.

— Пак се започна — въздъхна Лучо. — Щях да бъда с нея, ако семейството й не беше толкова против мен. Искаха нещо по-добро за дъщеря си от обикновен пицар. Изпратиха я в Лондон, за да е достатъчно далеч от мен.

— Не говоря за онова момиче — уточни Бабета.

— За кого тогава? Доколкото знам няма друга жена, която да е бременна от мен. — Той замлъкна и впи очи в лицето на Бабета. — Коя е тя? Какво знаеш?

— Че колко са момичетата?

Мъжът взе чинията й и я пусна в умивалника.

— Не е твоя работа.

Бабета се засегна от стрия му тон.

— Навремето, ако мъж откаже да се ожени за момиче, което е опозорил, изпращаха полицай да го принуди — напомни му тя.

— Известно ми е, но това време отмина, нали?

Бабета слезе от стола.

— В такъв случай сам трябва да направиш онова, което е правилно, Лучо — тръгна си тя. — От теб зависи.

— Чакай — провикна се той след нея. — Няма ли да ми кажеш за кого става дума?

Бабета се замисли за миг, но накрая тръсна глава.

— Сам ще разбереш и то скоро. Благодаря ти все пак за пицата. Беше точно толкова добра, колкото обеща.