Ники Пелегрино
Рецепта за живот (56)

Бабета

Дните се сляха в една голяма празнота за Бабета. Вече не забелязваше времето навън, не забелязваше и смяната на сезоните. Понякога седеше с часове в стола на Нунцио, докато скимтенето на подгизналото от дъжда кученце не я изтръгнеше от унеса. Вероятно за това хората го наричат жалене за починалия. Никога досега не беше се чувствала така — нито когато баба й и дядо й починаха, нито когато най-малката й сестра си отиде, нито дори когато родителите й напуснаха този свят.

Това бе една друга, по-специална празнота.

Рафаела идваше често да я види. Покриваше Бабета със завивки в студените дни, оставяше храна в кухнята. И София, загрижена за майка си, се отбиваше поне два-три пъти седмично. Обикновено изпълваше тишината с думи, които Бабета не искаше да чуе.

— Ще помислиш ли за преместване, мамо? Не може да останеш тук сама. Твърде изолирано е, а и има много стъпала. Скоро няма да можеш да ги изкачваш, така че по-добре е да се преместиш, докато все още имаш сили.

Дъщеря й бе изпълнена с добри намерения. Не можеше да проумее защо някой предпочита това уединено място вместо оживения град. Бабета не знаеше как да формулира точно какво изпитва. Харесваше Тривенто като нещо лъскаво и забавно, но от години наричаше тази къща тук свой дом, който не бе готова да напусне.

— Добре съм си — настояваше тя. — А и не съм сама. Ето и кучето е с мен.

И наистина, Скай бе непрестанно в краката й, макар тя да не му подаваше лакомства час по час.

— Голяма помощ, няма що — презрително подхвърли София. — Да видим каква работа ще свърши, ако някой връхлети тук и те пребие, както четеш във вестниците.

— Не чета вестници — упорито заяви майка й.

— Добре де — въздъхна дъщеря й. — Нали слушаш радио?

— Тук не изпитвам страх.

— Така или иначе, скоро няма да можеш да останеш тук. Без papa няма да можеш да се грижиш за градината в съседство. Онази богата англичанка със скъпата чанта ще те изрита при първа възможност.

— Не ми се вярва.

— Поне ела да разгледаш какви жилища се предлагат в Тривенто — удари го на молба София. — Има агенция за недвижими имоти и веднъж се отбих за малко информация. Ще се изненадаш, като видиш какви хубави квартири има. Модерни, съвсем лесни за поддържане, на крачка от пазара… Не искаш ли поне да ги видиш?

— Някой път — намусено се съгласи Бабета. — Нямам бърза работа. Ще се преместя само ако се наложи.

— Значи да уговоря среща с жената от агенцията, така ли?

— Да, разбира се. Прави каквото искаш. — Не й се мислеше за това. Искаше само да я оставят на мира, за да гледа небето.