Ники Пелегрино
Рецепта за живот (27)

Бабета

От години дъщерята на Бабета не бе проявявала такъв интерес към градините на „Вила Роза“. Като малка играеше там, докато родителите й работеха, но бе ясно, че не е наследила тяхната привързаност към земята и растенията, които оглеждаха. Не искаше ръцете й да загрубеят от работа като тези на майка й. Ноктите на София бяха внимателно изпилени и лакирани. Винаги носеше широкопола шапка, за да пази лицето си от палещите лъчи на слънцето.

Ала откакто англичанките пристигнаха, тя започна да посещава родителите си значително по-често. Донесе си чифт памучни ръкавици, за да помага на Бабета в градината. Не че си правеше труда да плеви или да сади. Жените от вилата я изпълваха с изгарящо любопитство и тя засипваше майка си с въпроси. Какви са обувките им, прическите, какво правят по цял ден и ако някоя се появеше, тя не откъсваше поглед от нея.

Бабета отговаряше пестеливо. Не спомена нищо за часовете, които прекарваше с Алис в пазаруване и готвене. Винаги когато дъщеря й бе наблизо, се правеше, че не вижда момичето с кестенявата коса. А Нунцио, естествено, само мълчеше. Дори да бе забелязал, че жена му си е намерила приятелка, това толкова не го интересуваше, че нямаше защо и да го споменава.

София следваше майка си по петите, преструвайки се, че помага — или буташе градинарската количка, или носеше кошница. Ако кученцето се приближеше да я подуши, тя го прогонваше и започваше да се оплаква от мравките и летящите насекоми. Бабета се питаше кога ли най-сетне на София ще й омръзне да задава въпроси.

— Къде отиде сега дребничката с мотопеда? Какво прави онази възрастната на скалите? Защо красивата пише на машина?

— Не мога да ти кажа. Не говоря английски — отговаряше Бабета. — А и не ме интересува. Тук съм, за да работя. — Обикновено отиваше да си вземе компост от ямата, в която хвърляха тор от прасетата и където София избягваше да я следва заради мухите.

В повечето сутрини Нунцио идваше да й помага. Работеше до жена си, вършейки по-тежката работа. Безмълвно взимаше лопатата или греблото от ръцете й и очевидно не даваше ухо на въпросите на дъщеря си, а и малко се интересуваше от нейното присъствие. Ако някоя от англичанките минеше край тях, по нищо не личеше, че е забелязал. Истината е, че обръщаше внимание само на кутрето. Бабета забеляза, че вади от джоба си разни лакомства и дори й се стори, че на лицето му се появява усмивка, когато то гонеше опашката си. С всеки следващ ден той прекарваше все по-малко време на своя стол и все повече в градините.