Ники Пелегрино
Рецепта за живот (77)

Бабета

Бабета се бе отказала от опитите си да помага на хората да търсят щастието. Събитията така бързо следваха едно след друго, че човек не можеше да разчита на доскорошните си основания за добро решение. Беше твърде стара, за да ги следи или разбира. Затова пък можеше да прави други неща — да откъсне салата или подправки от градината си, да изпече хляб и да посипе с брашно крехката му коричка, да покаже на някое малко момиче как тестото, което стисва и излиза между пръстите й, се превръща на паста. Можеше да споделя познанията си, храната си, компанията си, но беше безсилна да промени или предотврати сътресенията в нечий чужд живот.

Беше напълно убедена, че дъщерята на художничката е бременна, както и че самата тя още не знае за това. Вчера, когато отиде във „Вила Роза“ да приготви доматен сос за спагети, Лейла се оплака, че направо й се гади от миризмата на чесън толкова рано сутрин. Лицето й пребледня и тя побърза да излезе навън. По-късно същия ден Бабета й предложи няколко сухи бисквити с джинджифил и момичето с радост си гризна от тях.

— Точно от това имах нужда — рече тя на Бабета. — Стомахът ми се бунтува, а може да съм пипнала стомашен вирус. Направо не съм на себе си.

Бабета нищо не каза. В този момент мислите й бяха заети с другата, с Алис, чието лице грееше от радост, изместила напълно тъгата, толкова характерна за нея съвсем доскоро. Цветовете й бяха станали наситени, хубавите й черти изпъкваха. Бабета забеляза и как мъжете я гледаха. Гийон — по един начин, Чарли — по съвсем друг. Какво ли значеше това? Старата жена често взимаше момичетата, или ги люлееше на люлката, или ги водеше в градината, като се стараеше да ги задържи там колкото се може по-дълго да миришат цветя, да берат билки и подправки. Тя не знаеше дали това помага, но винаги когато се връщаше, заварваше Алис и Чарли заедно.

Така или иначе не можеше да тича постоянно след нечии деца. Ето защо реши, че през ден ще ходи рано сутрин да пие кафе с Рафаела и ще й помага да подготви заведението за посетителите на обяд. Лъскаше приборите, бършеше чашите до блясък и проверяваше дали пред всеки стол на масата е сложена салфетка. Обикновено я молеха да опита нещо от това, което се готви, за да провери дали не трябва да се добави щипка сол или малко оцет балсамико. Друг път помагаше да решат какво да правят с рибните продукти, донесени от Чиро сутринта. Един-два пъти дори остана, за да приеме поръчки от първите клиенти и да им препоръча някое блюдо.

Бабета реши да престане да се тревожи за проблемите на другите. Просто нямаше време за това.