Ники Пелегрино
Рецепта за живот (31)

Бабета

Бабета видя изненадата, изписала се по лицето на Нунцио. Бе заел обичайното си място на масата в очакване да му подаде претопления ориз от вчера или просто купа със спагети, подправени със зехтин и чесън. Вместо това получи купа тортелини ин бродо^[1]. Бе приготвила сама тортелините, напълнила ги бе с мус от панчета и пармезан и ги бе оставила да врат в деликатен пилешки бульон. Нунцио вдишва ароматите няколко мига, преди да опита супата.

Обра внимателно и последната капка и я погледна с надеждата да получи още. Тя обаче поклати отрицателно глава и донесе второ блюдо — оссо буко^[2], къкрило часове в лук, червено вино и домата, докато месото почти се беше разпаднало. Сосът бе достигнал необходимата гъстота. Нунцио не можеше да откъсне поглед от чинията, сякаш не вярваше на очите си.

— Яж, яж — подкани го Бабета.

Той насочи вилицата към устата си, после пак, и много скоро държеше костта с пръсти и всмукваше мозъка, сумтейки тихичко от усилието и удоволствието.

Щом се нахраниха, те си дадоха кратка почивка, за да преработят храната, изчаквайки да премине най-горещата част от деня. Бабета реши да не мисли за работата, която имаше да свърши, и се заслуша в дишането на съпруга си. Замисли се за следващи гозби, с които можеше да му достави удоволствие. Дали да не напълни червен лук с пекорино, или по-добре да приготви парче риба меч с домати, а защо не и агнешко фрикасе, със салвия и артишок?

Унесена в мисли за храната, тя задряма и главата й се отпусна леко на рамото на Нунцио.