Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Recipe For Life, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 16 гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
Regi (2020)

Издание:

Автор: Ники Пелегрино

Заглавие: Рецепта за живот

Преводач: Теодора Давидова

Издание: първо

Издател: Санома Блясък България

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Инвестпрес АД

Редактор: Таня Горчивкина

ISBN: 978-954-8186-95-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10749

История

  1. — Добавяне

Бабета

Времето захладя и Бабета усети приближаването на края. Чаршафите и кърпите във „Вила Роза“ бяха изпрани, сгънати и прибрани в гардеробите. Градинарските инструменти — почистени, смазани и сложени на място. Шкафовете в кухнята бяха изпразнени от храни, които можеха да се развалят.

Преди една седмица по настояване на Лейла в дома на Бабета бе прокаран телефон. Поставиха го върху специална масичка в ъгъла на кухнята — малко пластмасово устройство с бутони, което тя бършеше, но все още не бе използвала. Бабета обеща да вдига слушалката, когато звънне, но все си мислеше, че младата жена си харчи напразно парите. През всичките години досега бе минавала и без телефон и не виждаше смисъл това да се променя.

— Ще можем да ти се обаждаме, когато се приберем в Лондон — обясняваше Лейла. — Ти нали ще наглеждаш „Вила Роза“ както досега? И ще помиташ алеите от време на време, макар че ще идва градинар да довърши онова, което Алис започна това лято.

Лейла бе придобила навика да почесва час по час корема си. Носеше дрехи по-свободни, отколкото бе необходимо и бременността й се превърна във всеизвестен, но непризнат официално факт.

Дори Рафаела все още не бе намерила повод и начин да поговорят. Вратите на „Вила Роза“ останаха затворени за нея и тя не направи опит да ги прекрачи. Лучо се бе опитал да се отбие, но го върнаха от вратата и той не направи втори опит. Допускаха само Бабета с нейните щадящи стомаха храни и цялата й доброта. Никой друг.

Ето че там започна прибирането на нещата, сигурен знак, че краят на лятото е близо. Скоро трябваше да бъдат обрани наровете, да се извадят стъблата на доматите, да се хвърли тор в земята, преди да се насади лупина. Да се направят туршии и консерви, с които да се напълнят шкафовете, да се зареди навесът с дърва за зимата. Скоро слънцето нямаше вече да топли така, небето щеше да се покрие с облаци и бури щяха да започнат да брулят брега.

Докато се готвеше за зимата, Бабета не можеше да не мисли и дали англичанките ще се върнат отново следващата година. Дали „Вила Роза“ няма да остане отново необитаема и затворена, докато един ден не се появи стройната синьора със своята кожена папка, за да подготви къщата за продажба.

В последния ден им помогна да натоварят чантите и куфарите в стария джип на Аврора, остави ги да я прегърнат по няколко пъти и да целунат сбръчканото й лице. Издутият вече корем на бременната я побутваше леко. Тя гледа към пътя, докато махайки с ръце, те се загубиха, следвани от тъмната струя дим на колата.

Бабета бе почти сигурна, че това място нямаше да ги види повече.