Уилям Гибсън
Периферни тела (97)

97.
Конвоят

Вътрешността на пикапа, с който я прибраха у тях, беше като лимузината „Хамър“, за която класът й събра пари за абитуриентския бал, но не смърдеше на освежител за въздух и седалките бяха по-готини. Отвън колата нарочно приличаше на бракма, но според Флин това не вършеше много работа, понеже ако някой в града имаше толкова нова американска кола, непременно щеше да я измие. А и мръсотията изглеждаше нанесена с дюза. Превозното средство имаше американски вид, но не напомняше конкретно на никоя марка или модел. Карлос тъкмо това му харесваше, каза, че било „сивак“, както наричаха разни неща, които иначе щяха да кръстят „тактически“, само дето джипът беше обработен така, че да не привлича внимание. Но на него нямаше да му хареса, предположи Флин, ако не бяха липсата на марка, бруталният вид и това, че е брониран до зъби. Караше червенокосото момиче, в същите грозни дънки и тениска на „Уайлдкетс“, но сега си беше сложила върху нея една от бронежилетките. Казваше се Такома.

Гриф и Томи не искаха да пуснат Флин просто да вземе някоя от колите и да се прибере. Настояха да я придружи цяла процесия. Първи се движеше малък, управляван дистанционно джип в мащаб три четвърти, подготвен да задейства мини и крайпътни бомби, който за нейно изумление всъщност пилотираше Леон от предната седалка на джипа пред сивия пикап. И очевидно се кефеше. Понякога не можеш да отгатнеш какво ще се хареса на Леон. Дори го бяха накарали върху дънковото яке да си сложи една от черните жилетки, която му придаваше странен делови вид, само дето носеше също и кърпа на лицето като старомодна маскировка на ловец на елени, същинска реалистична снимка на дървесен ствол, а той определено не беше от хората, на които им отива да надянат подобно нещо, ако изобщо имаше такива. Намираше се в джипа с петима от хората на Бъртън, всичките — с булпъп и мека броня. Още четирима пътуваха във втора кола, която караше отзад, придружаваха ги неопределен брой дронове, те се зареждаха от батерия на покрива на втория джип. Флин предположи, че на дроновете все още има задължителното парче аквамариново тиксо, понеже виждаше половинметрова лента от него на задната броня на джипа отпред. Аквамариновата армия на Бъртън, той самият — hors de combat^[1] в дъното на брезентовото мазе на „Колдайрън“. Ако беше вече в съзнание, сигурно смяташе това за наистина гадно.

Но вероятно още не беше успял да види колко демонстративно пъчене на мускули го обкръжава или, може би, как демонстративно се крият. Докато Флин спеше, всички от „Клейн, Круз и Вермети“ все едно бяха започнали съревнование за най-добрата представа на моден дизайнер за провинциално облекло, неколцина дори се перчеха с татуировки, за които тя се надяваше да са фалшиви или поне от онези, които избеляват и се изтриват за около година. Всички кипяха от прекомерен ентусиазъм. Сутринта Томи каза, че го правят не просто защото им плащат цели бали с пари, а заради потенциални дялове от „Колдайрън“. Каза, че дори служителите, които не били особено квалифицирани, щели да получат сред най-високите заплати в щата, от което им се завиваше свят и хем се хвърляха с главата напред, хем ги мъчеше параноя, да не споменаваме колко мило се държаха с всички директори. Такома обаче не го правеше, понеже не беше просто от ККВ. Когато Флин го попита, Гриф сподели, че работела с него, но не уточни нищо повече. На Томи обаче му се струваше, че и Клоувис, и Такома са от „акроними“, макар да нямаше начин да се познае от коя агенция. Твърде умни бяха за „Вътрешна сигурност“, по думите му, и недостатъчно гадни за наистина големите риби. Флин не знаеше какво общо има това с факта, че Гриф е англичанин.

Но и той, и Томи днес трябваше да бъдат в града. Пуснаха я да се прибере вкъщи сама единствено защото Гриф държеше тя да поговори с майка си за убежището във Вирджиния. Клоувис щеше да стои при Бъртън и да се занимава с онази процедура с шлема за връзка с хирурзите от Вашингтон. Мейкън и Едуард спяха след продължителното будуване на правителствено уейки. Флин ги беше видяла гушнати двамата на един стиропор под спален чувал, Мейкън хъркаше с Едуард в обятията си. Предположи, че след като не се беше наложило да ръсят Лука 4:5 с купонджийски час или поне веществото, което Гриф мислеше за такова, най-сетне им беше широко около врата за малко.

Така че ето я и нея, насаме с колесарчето на задната седалка в пикапа — лимузина под прикритие — с две редици седалки зад предните, зад които имаше заден прозорец и обикновена каросерия с плосък твърд капак. Флин си каза, че там отзад като нищо може да има и ракетомет.

— Климатикът добре ли е? — попита Такома.

— Става — кимна Флин.

Такома й беше споменала, че пикапът може да кара под вода, ако се налага, като подаде шнорхел за двигателя. Наоколо нямаше нито един достатъчно голям за подобна цел воден басейн, поне доколкото Флин знаеше, но все пак беше хубаво да го има предвид. Погледна навреме през прозореца да види краво-дрона, горе-долу там, където се намираше и предишния път, но сега се преструваше, че пасе. Забеляза следи от куршуми по бетонните стени на „Колдайрън“ и „Фаб“-а и си помисли какъв късмет са имали, че единствен Бъртън е бил улучен от рикошет. Тази сутрин, на излизане да се качат в пикапа, внимаваха да се намират извън полезрението на Лука 4:5 поне докато се озоваха на „Портър“, а дотогава вече се намираха толкова далеч, че нямаше значение. Пък и бездруго сектантите спяха в еднакви черни найлонови палатки, които бяха вдигнали в стегнати редици на парцела срещу търговския център — същински насекомски яйца, каза Леон, или гаден мухъл. Като знаеше, че не са били прицел на дрога, която те превръща в сексманиак убиец, Флин вече не се чувстваше толкова благоразположена към тях. Защо Гриф и Томи не можеха да се споразумеят помежду си за относително слабо, законово безопасно вещество, с което да ги разкарат от града? Отбеляза си наум да пита. Обърна се към Такома:

— Случайно да имаме шанс да отбием за бурито и кафе в „Джимис“?

— Твърде сериозно цирково шоу сме помъкнали с нас — отвърна червенокосата, — но бих могла да им се обадя и да ти донесат поръчка.

— Устройва ме.

— Е, не пряко на теб. На водещата кола отпред. След това ще си докараме храната с дрон, за да не се налага да спираме.

— Сложна работа.

— Процедура. Ако Джими го донесе право при нас, ще трябва да спра и да ни разпечатам, дори и само прозореца да е.

— Да ни разпечаташ?

— Херметични сме, като изключим филтрираните порции въздух.

— Много зор за едно бурито.

— Харчат се възможно най-много пари за опазването на задника ти в цялост и съхранност. Вече те отвлякоха веднъж. Ами ако стрелците от снощи бяха по-заинтересовани от теб, отколкото от брат ти?

Флин не беше се сетила за това.

— Бива ли те с оръжието колкото Клоувис?

— Не — отвърна Такома. — По-добра съм.

— И се возя тук сама, за да намалим вероятността някое от момчетата на Бъртън да опита същия номер като Рийс, така ли?

— Или нещо по-лошо. Какво да е буритото? Искаш ли мляко и захар в кафето?

— Те имат само един вид бурито. С мляко и захар, моля — Флин погледна към колесарчето на седалката до нея и се запита къде ли е Уилф. Беше заспала на стиропора, след като свърши с обаждането до Джанис вкъщи.

Такома говореше с някого по слушалчицата си. Забави ход при появата на паркинга на Джими отпред и Флин видя момче с бяла тениска да се втурва по чакъла с нещо в ръце. Подаде го през отворения прозорец на един от пътниците в джипа, който беше почти спрял, но не съвсем. Пак увеличи скоростта си. Такома на свой ред настъпи газта, за да запазят определената дистанция.

Когато „Джимис“ изчезна от поглед, Флин забеляза нещо да се вдига от джипа и да се насочва към тях. Превърна се в малък квадрикоптер, който носеше фабнат от нишесте поднос с прикрепени към него вързоп от сребърно фолио и хартиена чаша.

— Гледай сега каросерията — заръча Такома, без да се обръща.

Флин се завъртя навреме да види как в капака на каросерията се отваря правоъгълен люк. Дронът изравни скоростта си с тяхната, после се спусна през отвора. Излетя веднага, вече без подноса с буритото и кафето, и изчезна от поглед, докато люкът се затваряше под него.

— Как ще го вземем?

— В момента се занимавам с въздушния шлюз — обясни Такома.

В дъното на пътническата кабина щракна вратичка. Флин разкопча колана си и на четири крака изпълзя назад. Пъхна глава през отвора, видя подноса и го извади. Фолиото беше топло. В „Джимис“ държаха готовите бурита под инфрачервена лампа.

Успя да се върне на седалката с подноса в скута си, чу вратичката да се затваря зад гърба й, закопча си отново колана и обели фолиото от единия край на буритото.

— Благодаря!

— Стараем се да угаждаме!

Бурито-закуската на „Джимис“ беше с щедър пълнеж. Бъркани яйца и кълцан бекон със зелен лук. Точно каквото Флин искаше в момента.

— Добро утро — поздрави Недъртън от колесарчето.

Устата й беше пълна с бурито, така че само кимна.

— Надявам се, че си поспала добре — заяви той. Таблетът на пръчката изскърца и се завъртя, после се обърна, така че публицистът да надзърне през прозореца. Щеше да види само небе, освен ако отвън нямаше дронове.

Флин преглътна и отпи от кафето.

— Спах добре. Ти?

— Аз спах в джакузито на гобивагона.

— Намокри ли се?

— Когато не се използва по предназначение, то е наблюдателен купол. Тялото на Конър разполага с главната спалня. Той беше тук периферно по някое време. Поигра си с аналозите на Лев в градината. Гледаше ни как ядем сандвичи в кухнята. След това слязох долу заедно с него. Той сложи перито си да легне и отиде да се занимава с онова, за което го тренира старицата. Къде отиваме?

— В моя дом.

Таблетът се поизправи и завъртя панела насам-натам няколко пъти.

— Това е лимузина, маскирана на пикап — обясни Флин. — Бомбоустойчива. А това е Такома.

— Здрасти — поздрави Такома, без да откъсва очи от шосето.

— Здрасти — отвърна Недъртън.

— Тя работи за Гриф — обади се Флин. — Или с него.

— Или за теб, ако разровим по-надълбоко — намеси се Такома.

— Все още не схващам тази история.

— Гледай на нещата така — всичко, което виждаш извън това превозно средство, освен небето и шосето, е твое. Междувременно сме го изкупили цялото. Всичко в продължение на поне трийсетина километра и от двете страни на пътя.

— Ебаваш се с мен — обиди се Флин.

— „Колдайрън“ вече притежава по-голямата част от окръга — продължи Такома, — колкото и трудно би било да се докаже в съда. ККВ е превърнал тая работа в матрьошка.

— В какво?

— Нали си чувала за онези руски кукли, които са загнездени една в друга? Матрьошки. Обвивка в обвивката. За да не е съвсем очевидно, че тази земя е твоя.

— Не е моя, на „Колдайрън“ е.

— Вие с брат ти — намеси се Такома, — притежавате решаващия процент акции на „Колдайрън“.

— Така ли? — изуми се Недъртън.

— И кой точно е тази говореща глава на играчката? — попита червенокосата и Флин осъзна, че гледа тях, докато кара, по вградени камери, за които тя дори не знаеше.

— Уилф Недъртън — представи го тя. — Той е от „Колдайрън“ в Лондон.

— Значи си в списъка с оторизирани лица, мистър Недъртън — съгласи се Такома. — Съжалявам. Трябваше да попитам. Такома Рейбърн.

— Рейбърн? — учуди се Флин. — Ти си й сестра?

— Аха.

— А си кръстена Такома, понеже…

— … нашите не са искали да ме кръстят Снокалми. Ти от бъдещето ли си, мистър Недъртън?

— Не съвсем. Аз съм от бъдещето, което ще се получи, понеже не съм бил тук. Но понеже съм, не съм от вашето бъдеще. Не и местното.

— С какво се занимавате там в бъдещето, мистър Недъртън, ако нямате против да питам? Какво правят хората там като цяло?

— Викай ми Уилф — помоли я той. — Публицистика.

— Това ли е основното занятие на хората?

— Би могло и така да се каже… — проточи той след пауза, което явно задоволи Такома, а може би тя просто не искаше да бъде прекалено настоятелна.

Флин дояде буритото си. Когато подминаха мястото, където Конър беше убил онези типове в краденото „велпапе“, случката й се стори по-скоро като измислица, а не истинско събитие на това конкретно място. Нямаше нищо против размиването на спомена.