Уилям Гибсън
Периферни тела (101)

101.
Обикновена мизерна типичност

Времето, прекарано в караваната с Уилф, държеше мислите й настрани от на практика невъзможното й откритие за Лоубиър и Гриф. Обикновената мизерна типичност на случката с Дийдра, при все големите дози материал от бъдещето, й се стори странно утешителна.

Все още не беше сигурна как Дийдра си изкарва хляба или какви са връзките й с правителството на САЩ. Изглеждаше като кръстоска от клоняща към порно медийна звезда с онова, което в гимназията в часовете по „История на изкуството“ наричаха „пърформанс художник“, плюс може би нещо като дипломат. Но Флин все пак не схващаше какво точно са направили САЩ в света на Уилф. Той ги изкарваше като еквивалент на Конър в държавен размер, минус чувството за хумор, но й се струваше, че и днес страната не е много далеч от това положение.

След караваната те тримата се качиха до къщата и хапнаха грах, опържен от Джанис с малко бекон и лук, седнали на кухненската маса с Леон и майка й. Майка й попита Такома за името и длъжността й, а тя явно беше добра в необясняването на професионалните си занимания и Флин забеляза, че майка й е усетила, но нямаше нищо против. Майка й беше в по-добро настроение и тя го сметна за знак, че е приела, че няма да я пратят в Северна Вирджиния с Литония.

По пътя обратно се образува същият конвой, а насреща нямаше никакво друго движение.

— Не би ли трябвало по това време на деня насам да карат повече хора? — обърна се Флин към Такома.

— Това е защото е по-кратко да се опише какво не притежава „Колдайрън“ в този окръг. Държиш и двете страни на този път. В останалата част от окръга „Хефти“ все още притежава всичко, което не е твое. Останалото принадлежи или на отделни хора, или на Матрьошката.

— На кукла?

— На съперниците ни. Така ги наричаме в ККВ. Изхождат от Насау, така че вероятно там за първи път са пристъпили от бъдещето, както „Колдайрън“ в Колумбия.

Вече се намираха на края на града и Такома заговори по слушалката си, като накара конвоя да прави неочаквани завои — или поне толкова неочаквани, колкото може да се организират при такъв размер делегация. Флин предположи, че се приготвят да влязат отзад, без да привлекат вниманието на Лука 4:5 от другата страна на жълтата лента на Шерифската служба, сложена от Томи. Сектантите послушно спазваха ограничението на полицейската лента, понеже това можеше да им помогне, когато стигнеха до съд над кметството, както винаги правеха, понеже повечето от тях бяха учили право именно с тази крайна цел наум. Винаги протестираха мълчаливо и това също беше преднамерено — някаква законова стратегия, която Флин така и не проумя в цялост. Вдигаха табелите си и гледаха мръсно хората, без да проронват и дума. Лесно се забелязваше злонамерената наслада, която черпеха от това и тя смяташе, че е просто жалко, че има и хора, които се държат по подобен начин.

Поне в града се забелязваше някакво движение, най-вече служители на ККВ, които се опитваха да се сливат с местните. Нито една немска кола. В момента всички, които си изкарваха хляба с продажба на джипове втора ръка, несъмнено празнуваха до дупка, включително работниците във фабриката в Мексико.

— Винаги ли си била червенокоса? — попита Флин Такома, за да изтрие от мислите си Лука 4:5.

— Един ден повече, отколкото съм в ККВ — увери я шофьорката й. — Наложи се да ми изсветлят косата почти до бяло, преди да я боядисат.

— Цветът ми харесва.

— Не мисля, че косата ми е на същото мнение.

— По едно и също време се свързаха и с двете ви, така ли?

— Да.

— Понеже иначе приличаш достатъчно на сестра си, за да се досетят хората каква връзка има помежду ви, затова ли се боядиса?

— Теглихме сламки — отвърна Такома. — Тя щеше да се нацапоти в русо, но загубих аз. Като по-млада, Клоувис се е правила на блондинка. Цветът събужда склонността й към поемане на рискове, та така може би е по-добре.

Флин погледна към почернелия екран на таблета на колесарчето, като се запита къде ли е Уилф сега.

— Наистина ли си нотариус?

— Боже мили, да. Също и сертифициран одитор. И като се приберем, съм ти приготвила документи за подписване, за да преправим малкото опълчение на брат ти от култ към личността в регистрирана на щатско ниво частна охранителна фирма.

— Първо обаче трябва да поговоря с Гриф. Задължително на четири очи. Ще ми помогнеш ли?

— Разбира се. Най-добре заложи на Хонг. Онази отделната маса, в нишата? Ще го накарам да ти я запази. В противен случай няма как да знаеш кой е от другата страна на най-близкия брезент.

— Благодаря.

След това пикапът се озова в алеята зад „Фаб“-а, притиснат между двата джипа, от които се изсипваха облечените в черни якета момчета на Бъртън, всички с булпъпове, освен Леон.

— Готови? — попита Такома и угаси двигателя.

Флин не беше готова за нищо такова, помисли си, още от онази нощ, когато бе отишла в караваната да замества брат си. Не беше материя, за която да се подготвиш току-така. В този смисъл може би приличаше на живота.