Уилям Гибсън
Периферни тела (22)

22.
Архаизъм

Заслушан в събеседничката си, Недъртън откри, че се е разсеял и то не неприятно. Акцентът й го очароваше, глас от доджакпотната Америка.

Флин Фишър беше съществувала в реалното минало. Ако беше жива сега, щеше да е много по-стара. Макар че, предвид джакпота и вероятностите за оцеляване, това изглеждаше невъзможно. Тъй като Лев се бе докоснал до континуума й за първи път преди няколко месеца, тази Флин все още силно си приличаше с истинската, вече стара или мъртва, въплъщавала същата млада дама преди джакпота, сетне преживяла го или загинала, както се бе случило с мнозина. Все още не се беше променила под влияние на намесата на Лев и онова, което щеше да й се случи.

— Тези гласове — каза тя, след като завърши разказа си за първото дежурство, — преди двайсетия етаж. Не можах да различа какво казват. Какво са те?

— Не съм запознат с характеристиките на задачата на брат ти… — отвърна Уилф. — Дори повърхностно.

Тя носеше, както му се стори, доста строга черна войнишка риза, разкопчана на врата, с еполети и нещо в червено, може би надпис, на левия джоб. Очите й бяха тъмни, кестенявата й коса спокойно можеше да е подстригана от мичикоид. Уилф се почуди дали се намира в същото помещение, в което беше споменал Лев, че е заварил брат й.

Аш му подаваше фийда на момичето и беше центрирала полезрението му, за да улесни контакта очи в очи. От него се очакваше да стои със сведена глава и да се преструва, че я гледа на мъртвия монитор, но той все забравяше да го прави.

— Бъртън каза, че са папараци — продължи тя. — Малките дронове.

— И вие ли имате такива?

Тя все го подсещаше колко смътна е всъщност представата му за нейното време. Историята беше увлекателна, но и досадна. Ако прекалиш с нея, превръщаш се в Аш, вманиачена по каталог на изчезнали видове, пристрастена към носталгия по неща, които дори не познава.

— Нямате ли си дронове в Колумбия?

— Имаме — отвърна той. Защо, почуди се, тя изглеждаше седнала в подводница или може би някакъв самолет, с вътрешност, покрита със светещ от само себе си мед?

— Питай я — намеси се Лев, — за онова, на което е била свидетел.

— Описа ми първата си смяна — каза Недъртън. — Но доколкото разбирам, по време на второто дежурство е имало случка. Ще ми я опишеш ли?

— Раницата — обясни Флин.

— Моля?

— Приличаше на детска раница, но направена от някаква гадна на вид сива пластмаса. С пипала в четирите ъгъла. Като крачета.

— И кога я видя за пръв път?

— Излязох от люка на буса, същата история, издигане право нагоре. Минах двадесетия етаж, гласовете заглъхнаха, също като първия път. След това видях и раницата да се катери.

— Катереше се?

— Правеше салта, като премятане заднешком. Движеше се доста бързо. Подминах я и я изгубих. На трийсет и седмия етаж ме догони и ме задмина. Пак я изгубих. Стигнах до петдесет и шестия, получих контрол над коптера, нямаше буболечки. Обходих периметъра, никакви папараци, нито следа от сивото нещо. След това прозорецът се размрази…

— Деполяризирал се е.

— И аз така помислих — съгласи се Флин. — Видях жената, която забелязах преди партито. Партито — приключило, обзавеждането — сменено, тя — по пижама. Имаше и друг човек, но не виждах кой. Видях я да го гледа и да се смее. Пак обходих периметъра. Бяха на прозореца, когато се върнах.

— Кои?

— Жената — обясни Флин. — Мъжът стоеше до нея, към трийсетте, тъмнокос, с набола брада. Без типични расови признаци. С кафяв халат за баня… — Изражението й се промени. Вече гледаше към Уилф или в посоката на образа му на телефона й, но виждаше нещо друго. — Тя не забеляза израза на лицето му, понеже стоеше до него, а той я прегръщаше. Той знаеше.

— Какво е знаел?

— Че онова нещо ще я убие.

— Какво нещо?

— Раницата. Знаех, че ще забележат квадрикоптера. В стъклото се отваряше врата. Нещо като перило се разгърна за терасата. Щяха да излязат навън. Трябваше да действам. Тръгнах, все едно ще правя нов обход, но спрях зад ъгъла. Качих се на петдесет и седмия, върнах се обратно.

— Защо?

— Заради изражението на лицето му. Не обещаваше нищо хубаво… — Флин бе умислена и много сериозна. — Раницата беше над прозореца, на петдесет и седмия етаж. Беше се преобразила, за да прилича на останалата гнус по сградата, същата форма, същия цвят, но всичко друго беше мокро. Тя беше суха. И един вид дишаше.

— Дишаше ли?

— Надуваше се, сплескваше се, надуваше се. Съвсем леко.

— И си била над двойката?

— Те стояха на перилата и гледаха отвъд. Към реката. Исках да снимам, но не знаех как. Бях успяла преди това по случайност, с една буболечка на първата смяна. Предположих, че приближаването служи за спусък, но не знаех какво точно пилотирам. Когато се приближих още малко, онова нещо ме наплю. Мушицата му беше бърза и твърде малка, за да я различа. Започна да блъска по камерата, която бях насочила към раницата. Отхапваше от нея всеки път. Убих височината, преди да успее да ме наплюе още, паднах към три етажа и се овладях. Хапещата гад я нямаше, така че свих наляво и се издигнах нагоре. Мъжът се намираше зад жената. Закри очите й с нейните длани. Целуваше я по проклетото ухо! Шепнеше й нещо. „Изненада!“, това се обзалагам, че й каза. Изненада. Отстъпи назад и се обърна, прибираше се вътре. И тогава онези неща изригнаха от предмета, купища бяха. Видях мъжа да поглежда нагоре. Той знаеше. Знаеше, че онова ще бъде там… — Флин сведе поглед, все едно се втренчи в ръцете си. Пак погледна Уилф. — Опитах се да се забия в главата му. Но той се оказа бърз. Падна на колене. После нещата влязоха в жената, ядяха я. И той пак се изправи и се прибра, и вратата изчезна, а прозорецът посивя. Мисля, че още първото нещо я уби. Поне се надявам.

— Това е ужасно! — обади се Аш.

— Шт! — нареди Лев.

— Тя се облягаше с гръб на перилата — продължи Флин — и те започнаха да се навиват, да се прибират. Тя падна. Надолу. Последвах я. А онези неща я изядоха! Почти до земята. Остана само дрехата, което носеше. Само това остана!

— Тази жена ли видя? — попита Недъртън, като вдигна матовата разпечатка на Аш на портрет от сайта на Аелита.

Флин я погледна през седемдесет и няколко години разстояние и от минало, което вече не беше същото като онова, създало неговия свят, и кимна.