Уилям Гибсън
Периферни тела (83)

83.
Всички царства на вселената в един миг време

Мейкън се шегуваше за онези триста подписа, но тя спря да брои след трийсетия. Почти беше приключила купчината вече, а след нея червенокосото момиче заверяваше всеки документ с мокър и сух печат.

Бяха й сложили масичка в ъгъла с леглата. Джанис и Клоувис седяха на ръба на най-близкото до Конър легло, с лице към него, изпънали крака, а Мейкън се настани до Флин на сгъваем стол.

— Би трябвало да ги чета — призна момичето, — но не бих ги разбрала и бездруго.

— Както вървят нещата — отвърна Мейкън, — нямаш особен избор.

— И как вървят?

— Ами — той се облегна за момент назад да се консултира с виза си, — все още няма катастрофални пазарни дисбаланси, но сме още в началото. Състезанието е бясно и, както подхождаме към нещата ние, пък и както го правят нашите съперници, подлагаме системата на сериозно напрежение.

— А за какво се борим?

— Ще разберем чак като се доберем до върха на пирамидата, а ако не успеем, най-вероятно ще загинем.

— Кой е съперникът?

— Нямат си име. По-скоро школа за шашмалогии по учебник. Скрити под сто и един пласта прикрития. То и ние сме така, принципно, но ако успееш да пробиеш нашите, ще видиш „Милагрос Колдайрън“. Просто име и никой не знае какво значи, но поне си имаме такова. След изчезването на Пикет изгубихме нашия губернатор за малко, но после Гриф отиде до Вашингтон и оправи проблема оттам, така че в определен смисъл сме вече на федерално ниво.

Флин си представи юмруци, които прихващат все по-нагоре и по-нагоре дръжката на бата за софтбол. Червенокосата й подаде поредния договор, като издърпа встрани вече подписания, подпечата го и го завери.

— Мисля, че сме съвсем близо до това някой да ни атакува тук — допълни Мейкън. — Ако са безработни ветерани като последните двама у вас, Бъртън може и да успее да се справи. Ако е щатската полиция или Вътрешните, или друга федерална агенция, или дори морската пехота, няма смисъл изобщо да се съпротивляваме. Ето защо си вадим адвокати и от задника… — Той погледна към червенокосата в ролята й на нотариус. — Извинете за израза — допълни, но тя просто продължи да подпечатва и подписва. — Вътрешните си имат шашмавата страна — додаде той към Флин, — виж само къде са в момента.

— У Пикет?

— За първи път изобщо. Пикет печата дроги, още откакто бяхме деца. Домът му не е напомнял къща от двайсет години насам. Приличаше си на онова, което е. Нужна беше експлозия с такива размери, за да докара Вътрешните насам.

— Не ми казвай, че „Вътрешна сигурност“ стоят зад всичката напечатана дрога. Това е конспиративна теория.

— Не „зад“, но съществуват най-различни уговорки. Почакай да видим кой ще си пошушка с Томи сега, като го няма Джакман.

Флин беше подписала още три договора по време на речта му. Оплака се на червенокосата:

— Ръката започва да ме боли…

— Само четири останаха — отвърна нотариусът. — Може да премислите да опростите подписа си. Ще се налага да го използвате доста.

Флин погледна към Конър. Клоувис беше закачила чаша от термос на една от сложните стойки за оборудване на леглото. Ветеранът смучеше чисто кафе през прозрачна сламка. Флин подписа последните четири договора и ги подаде на момичето. Изправи се. Заяви:

— Връщам се след няколко минути… Ще дойдеш ли с мен, Мейкън? — И се пъхна под синия брезент, а зад себе си чу тупването на нотариалния печат и стъпките на Мейкън. Попита го. — Къде можем да си поговорим в уединение?

— Във „Фаб“-а — отвърна той и посочи поредния брезент.

Задната стая на „Фаб“-а изглеждаше както обикновено, като изключим няколко нови принтера и дупката, изрязана в стената. Флин надзърна към предната част на магазина и видя зад тезгяха момиче, което не правеше нищо и си гледаше в телефона.

— Къде е Шейлин?

— В Клантън — отвърна Мейкън.

— Какво прави?

— Занимава се с още адвокати. Ще отваря два нови „Фаб“-а там.

— До мен стигат само късчета информация. Какво става тук?

— Всички получават късчета… — Мейкън си свали виза, пъхна го в джоба си, разтри окото си. Флин видя умората му, закрепена от правителственото уейки.

— Защо в съседство има крепост, вдигната от строителни материали?

— Глобалната цена на „Колдайрън“ вече възлиза на милиарди.

— Милиарди ли?

— И то купища, но не се престаравай да се напъваш по въпроса. Аз самият по-скоро не му обръщам внимание. Утре ще спечелим и още. Тази щуротия расте експоненциално. Не толкова очебийно, понеже се налага да не се набиваме на очи, поне доколкото е възможно. Бъртън постоянно получава съвети отгоре по телефона и идеята Мадисън да построи тези стени беше негова.

— А той самият защо не е при нас?

— Те не те искат от тази страна. Стените са тук да те защитят от някаква атака. Разбира се, никакви укрепления няма да изиграят съществена роля, ако някой достатъчно голям реши да ни удари. Умните муниции превръщат дори многослойните уплътнения в паяжина, а покривът тук все едно е от шперплат. Но сигурно горе са преценили какво трябва да правим в случай, че някой види възможност да мине по-евтинко и просто прати още задници от Мемфис.

— На идване видях крава-робот на пасището. Според Джанис я е сложил Бъртън.

— Част от ъпгрейда на системите ни. Аз самият гласувах да прилича на зебра.

— Томи още ли е у Пикет?

— Също и Бъртън. По-добре те, отколкото аз.

— Какво ще стане според теб?

— Вие с Конър и Бъртън скоро ще правите нещо, нали? Там горе.

— Предполага се да ходя на купон с Уилф. Да видим дали мога да разпозная убиеца там. Конър ще идва като наш бодигард. Не съм сигурна за Бъртън.

— Значи това е то.

— Кое?

— Някакъв ход. Гамбит. Това ще промени играта, независимо какво е. Онова, което се случва тук, не може да продължи много дълго. Все нещо ще поддаде, ще се издъни. Може да е на местно ниво или националната икономика, може и световната да е.

— Ако разказаното от Уилф е вярно, това ще е най-малката ни грижа.

— А какво е казал той?

— Че тук всичко ще се прецака, и то доста скоро. Отива по дяволите за десетилетия наред. Почти всички умират.

Мейкън я погледна.

— Заради това ли хората горе са толкова малко?

— Още ли не са те качвали там?

— Не, но с Едуард можем да четем между редовете. В техническите неща, които ни показват. Един вид наследствена история, ако го четеш както трябва. Но горе са се сдобили със супер свежарски технологии, независимо какво друго им се е случило.

— Не са ги открили достатъчно бързо, поне според Уилф.

— Те те искат там. Горе-долу веднага. Двама ви с Конър. Клоувис ще се погрижи за теб.

— Какво прави тя всъщност?

— Карлос сигурно ще се окаже прав. Тази нейна докторска чанта е пълна предимно с оръжие. Веднъж като се запознаеш с Гриф, тя ще ти се стори доста по-нормална. Според мен той е същият като нея, но се занимава с мениджмънт.

Флин огледа помещението. Спомни си прибирането на остатъчни коледни украси, почистването и сглобяването на напечатани части, също и как нагъват доставки от „Суши Барн“ и се лигавят с Шейлин. Внезапно й се стори, че в онези времена всичко е било много лесно. Когато слънцето изгрее, просто се мяташ на колелото, караш към къщи и не минаваш покрай мястото, където Конър е напълнил с куршуми главите на четирима души, които са щели да убият теб и майка ти, и Бъртън, а сигурно и Леон, заради парите, които някой друг им е обещал, ако го направят.

— Леон видял две момчета от Лука 4:5 на „Мейн Стрийт“ снощи, пред старата „Фермерска банка“ — смени темата Мейкън.

— Откъде ги е познал? Да нямат табели?

— Не, нямат. Каза, че ги знае, понеже случайно ги огледал много добре в Дейвисвил, докато Вътрешните държаха Бъртън. Били поставили табела пред болницата за ветерани и той седял на една пейка там, тъкмо отвъд полицейската лента.

— Те познали ли са го?

— Не мисли така.

— Защо биха дошли дотук?

— Според Леон сигурно търсят Бъртън. Който е предизвикал определени неудобства за проявата им в Дейвисвил. Заради това Вътрешните са го посадили да поизстине насред гимназиалния футболен стадион. Защо, впрочем, се наричат така — Лука 4:5?

— Понеже това е бая страховит стих от Библията, вероятно.

— Това нещо свързано с белия расизъм ли е, Лука 4:5? Никога не съм му обръщал внимание.

— „И като Го възведе на висока планина, дяволът Му показа всички царства на вселената в един миг време“.

— Знаеш евангелията наизуст?

— Този стих го знам. Бъртън има навика да го рецитира, ако чуе, че те планират протест. Адски много им е набрал. Или може би просто са му извинение да отиде да порита малко задници.

— Имаме хора, които да се озъртат из града — съобщи Мейкън, докато ровеше в предния джоб на дънките си за виза. Подухна го, сложи си го на окото. Флин го видя да примигва иззад него. — Горе са готови да те приемат, когато кажеш.