Уилям Гибсън
Периферни тела (43)

43.
Гръмнали глави

Устата й беше пълна със свинско бонфиле и чеснова майонеза върху голямо, хрупкаво бяло хлебче.

— Гледай да не се задавиш! — посъветва я Джанис, седнала до нея на леглото на Бъртън. — Би било тъжен край на всичко, в което си се забъркала. Глътка? — И предложи на Флин водната си бутилка „Сухой Фланкърс“.

Момичето преглътна месото, после малко вода, и върна бутилката.

— Тяло е — обясни. — С вграден в него телефон. Като виз, но е някъде вътре. Включва се и менютата се управляват с небцето — като клавиатура.

— Явно имаш много по-заострен език от моя.

— Просто са сложили много малък магнит, точно на върха… — Флин беше преброила обратно до нула отново, последва съвсем леко залюляване и ето че отвори очи в караваната, вратът й — скован, погледът й — вперен в Бъртън, Мейкън, Едуард и Джанис, и по-гладна, отколкото някога е била в живота си.

— Ще се връщаш ли там? — попита я Джанис сега. — Тази вечер?

Флин отново захапа сандвича и кимна.

— Може би е по-добре да не го изяждаш целия в такъв случай. Нали предишния път се притесняваха да не повърнеш…

Сестрата на Бъртън сдъвка хапката и преглътна.

— Това става само първия път. Хората, които използват телата, свикват. Но се налага да ям. Трябва да мога да остана там по-дълго.

— Защо ги наричат „периферници“?

— Понеже са периферия? Като другите аксесоари?

— Анатомично правилни ли са?

— Не се сетих да проверя.

— Ако го пуснеш в „Хефти Март“ направо ще избиеш рибата. Вероятно ще идат на кино и старите самолетни симулатори, като изключим старата гвардия и пристрастените геймъри. Мадисън може ли да се научи да пилотира такова нещо?

— Предполагам, че може.

— Никой няма да изрита от леглото си онази, която са ти дали, щото е безполезна… Мейкън ми показа снимка от екрана. — Приятелката й се усмихна. — Впечатлена съм как каза на Бъртън и на онези тежкари, че една дама има нужда от време да си събере мислите.

— Мамка му, ако няма — заяви Флин.

— Нали не вярваш, че онова там наистина е бъдещето? — попита Джанис с най-доброто си изражение за покер, без издайнически знаци.

— Или съм изкукала като кукувица, това ли имаш предвид?

— Май да.

Флин остави колкото беше останало от сандвича върху пластмасовия поднос, на който го донесе Джанис.

— Възможно е и да е. Качихме се горе, в асансьор, и разгледахме онази ми ти голяма стара готина къща. След това излязохме на оградена тераса отзад и там видяхме тасманийските вълци. Два броя.

— Измрели са — заяви Джанис. — Гледах ги симулирани с компютърни ефекти по Ciencia Loca.

— Не са истински. Използвали са ДНК на тасманийски дяволи. И подушвах всичките различни цветя, прахоляка, чувах птици. Беше почти тъмно. Все едно птиците се канеха да спят. Странно.

— Кое е странното?

— Птичите песни. Понеже бяхме насред града. Твърде тихо беше.

— Може би е било много късно.

— Тихо като тук нощем.

— Е, и какво е тогава според теб?

— Ако е игра, то не е никак обикновена. Може да е цяла нова платформа. Което би обяснило парите.

— А ще обясни ли как са подправили лотарията?

— Онези хора не настояват, че е игра. Напротив, твърдят, че това е бъдещето. Не точно нашето, понеже сега, като са се намесили при нас, още от първото свързване сме тръгнали в друга посока.

— Накъде?

— Твърдят, че нямат представа. Не било като пътуването във времето по телевизията. Обменя се информация между двете страни. Минута тук е равна на минута там. Ако бях изчакала с връщането една седмица, тук щеше да е седмица по-късно.

— И какво печелят от цялата работа?

— Не знам. Лев, понеже това е неговата къща, всъщност е допълнителна къща на баща му де, го прави малко както Дуайт залагаше в „Операция «Северен вятър»“. Хоби на богаташ. Плаща на Аш, Уилф и онзи другия тип да се занимават с това, да се оправят с подробностите. Но Уилф е прецакан заради някаква друга жена, а и някой друг се е намъкнал във времето, където сме ние, и е наел онези мъртъвци от Тенеси да избият семейството ми…

Джанис се ококори колкото се може повече.

— Направо ми гръмна главата.

— Не разполагам с лукса да гърми и моята — заяви Флин. — Каквото и да става, част сме от него. Машината има много движещи се чаркове, а брат ми мисли, че може да ни управлява. Сключва сделки с Корбел Пикет, договаря условия с Лев и с онези хора, и аз съм в центъра на всичко. Така де, не заради хубавата ми усмивка, но нали тъкмо аз видях онзи задник. И вероятно съм единствената свидетелка на случилото се.

— Тогава първата точка в дневния ред — Джанис се пресегна и стисна ръката на Флин — е да си извоюваш правото на глас в тази каша.