Уилям Гибсън
Периферни тела (104)

104.
Червеното медичи

Недъртън, който тъкмо поглеждаше периферното тяло, видя пристигането на Флин. Беше все едно човек се отърсва от замайване — периферничката внезапно се оживи, доби аура. Огледа седналите на масата.

— Къде е Лоубиър?

— Ще се срещнеш с нея — обеща Аш, — но сега си тук за екипиране за утрешното събиране.

— Що за екипиране?

— От два вида — обясни техничката.

Осиан отвори палисандровата кутия с пистолети.

— Това са оръжията — съобщи Аш.

— Защо изглеждат така? — вдигна вежда Флин срещу Недъртън.

— Вградени бяха в силно защитена детска количка — призна той, — като мярка против отвличане.

— И това са пистолети?

— Най-добре да ги смяташ за такива — съгласи се Аш. — Никога не ги насочвай към човек, когото не искаш да убиеш. Важно е накъде сочи дулото, когато натиснеш това копче. — Тя посочи към участък от вътрешната извивка на дръжката папагалска глава. — Връзката не е абсолютно пряка, в това отношение боравенето с оръжието не прилича съвсем на това с пистолет. Щом системата прихване биологична цел и бъде натиснат спусъка, тя изстрелва асемблери, които търсят и намират мишената, където и да е тя. Вземи единия!

Периферничката се наведе напред и чукна с нокътя на показалеца си пистолета, който се намираше по-близо до нея.

— Като стар Деринджър, но направен от ментови бонбони…

Тя използва и двете си ръце да го вдигне от гнездото и почти успя, забеляза Недъртън, да не го насочи към никой от присъстващите. Положи го на дланта си.

— Дезактивиран е в момента — обясни Осиан, — след сериозни усилия. Можеш да опиташ дръжката.

Флин сви пръсти около папагалската глава и обърна оръжието, така че празнично украсеното дуло да сочи към голямо колкото длан плешиво петно на стената на велурената шатра на Аш.

— Трябва да ги вкарам на партито на бившата на Уилф?

— О, определено няма да ти се наложи — възрази техничката. — Оръжия от какъвто и да е вид са забранени; преди да те пуснат вътре, ще бъдеш сканирана щателно. На всичкото отгоре тези тук са зверски забранени в днешния Лондон.

— Тогава защо ми ги показваш? — Флин върна предмета в прилежащото му гнездо и се облегна в стола.

— При определени обстоятелства — обясни Аш — е възможно единият от тях да ти бъде доставен. Показваме ти ги, за да можеш да ги разпознаеш, ако е необходимо, и да знаеш как да ги използваш.

— Насочваш и натискаш — намеси се Осиан. — Не предизвикват абсолютно никакъв ефект върху неорганичен материал. Само върху меки тъкани.

Той затвори капака.

— Втората точка в дневния ред — продължи Аш и разтвори шепата си, за да покаже предмет, по мнението на Недъртън — медичи, но червено. — Това ще инсталира когнитивен пакет, който ще ти позволи да звучиш донякъде като неопримитивистки куратор. Може би изказванията му няма да се харесат особено на някой твой колега, макар че не е напълно сигурно.

— Наистина ли? — Флин огледа внимателно предмета. — Как става номерът?

— Представи си го като маскировка. Няма нужда да оперираш с него, както и с маската не се оперира. Ще го задействат определени специфични изрази.

— И?

— И ще изръсиш в отговор доста прилични специализирани глупости.

— Ще знам ли какво означават?

— Нищо няма да значат — изпръхтя Аш. — А ако продължиш да използваш пакета, скоро ще започне да се повтаря.

— Но глупавите фрази ще заблудят събеседника на първо време?

— Поне така се надявам. Трябва да го инсталирам в периферното тяло.

— Откъде взе пакета? — поинтересува се Флин.

— От Лоубиър — обясни Осиан.

— Подай ръката си с опакото нагоре — помоли Аш.

Флин положи ръката на периферника с дланта надолу на масата, до корозиралата основа на екрана на Аш, и разпери пръстите. Техничката притисна червеното медичи към опакото на китката, където то остана, без привидно да прави нищо.

— Е? — попита Флин и погледна Аш.

— Зарежда се.

Флин се обърна към Недъртън.

— А ти с какво се занимаваше?

— Чаках те. Възхищавах се на оръжията. А ти?

— Поговорих си с Гриф… — Той не успя да разчете изражението й. — Обсъждат стратегиите за защита на къщата ни. Така че да не притесняват майка ми.

— Загадъчният човек… — промълви Осиан. — Значи най-сетне се запозна с него.

Флин го погледна.

— Ами да.

— Някаква идея откъде го е изкопала? — попита ирландецът.

— Не — отвърна момичето, — но не смяташ ли, че и в това ще я бива?

— Без съмнение — съгласи се Осиан, — но ми се струва че следваме все по-усърдно заповедите му, без да имаме представа кой би могъл да бъде в действителност.

— Нямате идея и коя е тя — възрази Флин. — Може да са си лика-прилика.

Аш се наведе напред да свали медичито, след това го пъхна в чантата си.

— Само ще го изпробваме — заяви. — Кажи ни, моля те, защо по твое мнение изкуството на Дийдра Уест е толкова значимо.

Флин се обърна към нея.

— Уест има oeuvre^[1], което мъгляво изстрелва зрителя през сложен краен набор итерации и с тях свързва карналната памет, която се изразява под форма на изключителна нежност, но неограничавана от митологиите ни за реалното, за тялото. В случая не става дума за това кои сме днес, а какви ще станем за другия… — Тя примигна. — Мамка му и прасе!

Периферното тяло се беше ококорило.

— Надявах се на нещо в по-традиционния регистър — каза Аш, — но предполагам, че би си противоречило с целта. Постарай се да не оставяш пакета да действа продължително. Ще си проличи слабостта му.

— Мога да интерпретирам за Дийдра — писа се доброволец Недъртън.

— Става — съгласи се Аш.