Уилям Гибсън
Периферни тела (62)

62.
Неочаквано

Когато вратата на колата на Лоубиър се отвори, Аш вече го чакаше. Посегна вътре, хвана Недъртън за ръката и едновременно притисна в нея мекия край на медичито си, докато го изтегляше навън, а той с усилие намери опора на паважа на Нотинг Хил.

— Да остане на легло — посъветва Лоубиър кратко при затварянето на вратата, — умерена седация.

— Довиждане! — отвърна Недъртън. — Довиждане завинаги!

Вратата, единствената част от колата извън прикритие, изчезна в буен въртоп от пиксели и потегли със затихващ шепот на невидими гуми.

— Насам. — Аш лепна медичито към китката на Уилф и го поведе. — Ако повърнеш в къщата на Лев, Осиан ще трябва да почисти.

— Мрази ме — каза Недъртън, загледан към улицата. Замаяно се чудеше колко ли от съседните къщи са свързани с тази на Лев.

— Надали — отвърна техничарката, — макар че си доста досаден в настоящото си състояние.

— Състояние! — възмути се високомерно Недъртън.

— Говори по-тихо! — Аш го поведе по стълбите навътре в къщата, покрай натрупаните в антрето гумени ботуши и палта. Споменът за Доминика го накара да замълчи.

В асансьора се чувстваше по-спокоен, ако не и съвсем добре. Имаше чувството, че и медичито помага.

В притихналия гараж Аш му затегна здраво колана в количката и го подкара към гобивагона.

— Ще те кача горе — каза му, а когато изкачиха трапа и влязоха, пусна китката му и прибра медичито. — Нейният периферник е в задната кабина, този на брата на Лев е в главната спалня… — Тя докосна нещо на стената. Досега скрито тясно стълбище се разгъна почти безшумно от изрязаната с лазер ламперия, с блеснали опънати стоманени въжета за опора. — След теб!

Недъртън се закатери нестабилно към наблюдателницата със стъклени стени и сива кожена тапицерия.

— Играе ролята и на хидротерапевтична вана — заяви Аш. — Моля те, не експериментирай с нея! Медичито ти сложи приспивателно, както и нещо за облекчаване на махмурлука. Това е тоалетната! — Тя посочи тясна, облицована с кожа врата. — Използвай я. След това лягай да спиш. Ще те събудим за закуска! — С тези думи се обърна и слезе по странното стълбище, чийто дизайн напомняше на Недъртън за резачки за сирене.

Той седна на тапицираната с кожа пейка и се зачуди дали е част от ваната, свали си обувките, съблече якето, стана с известни затруднения и бутна вратата с централна панта. Зад нея намери комбинация от мивка и писоар, който вероятно играеше ролята и на тоалетна чиния. Използва писоара, след това се върна обратно на своя диван. Просна се на него. Лампите угаснаха. Той затвори очи и се зачуди какво ли му е сложило медичито. Нещо свястно беше.

Събуди се, както му се стори, почти незабавно от шумове отдолу.

Лампите в кабината светнаха, но не и тук, в подплатената със сиво наблюдателница. Недъртън седна, с невероятно ясно съзнание и без капка болка, под съпровода на нечие повръщане и плискане. Почуди се дали е възможно просто да сънува, а насън да повръща, но му се струваше, че не е особено вероятно.

Стана. Тръгна по чорапи. Детински игри на дебнене. Прокрадна се към опасния, по германско му остър ръб на стълбището. Чу да тече вода. Слезе на пръсти, колкото се може по-тихо, докато, наведен докрай, не забеляза периферника на Флин, по черни дънки и риза, подложила шепи под водата от крана на открития бар. Тя се изжабурка в кръглата стоманена мивка, после рязко вдигна глава към него. Недъртън поздрави:

— Здрасти!

Тя наклони глава настрани, без да откъсва очи от него, и избърса уста с опакото на ръката си.

— Повърнах — каза.

— Аш смяташе, че може да ти се случи първия път…

— Недъртън беше, нали така?

— Как успя да отвориш бара?

— Не беше заключен.

На Недъртън за първи път му хрумна, че той е единственият, неспособен да го отвори. Че апаратът нарочно е настроен по този начин.

— Не трябва да пиеш нищо освен вода — сподели с периферника и слезе до края на стълбите. Съветът му се струваше странно приемлив.

— Не мърдай — отвърна тялото.

— Какво има?

— Къде се намираме?

— В мерцедеса на дядото на Лев.

— Конър каза, че било каравана.

— Ти така я наричаш — каза Недъртън.

Периферничката присви очи. Пристъпи крачка напред. Публицистът си спомни мускулатурата й в машината за съпротива.

— Флин? — попита.

Някой тупуркаше нагоре по трапа.

Периферничката прекоси кабината с две крачки и вече стоеше до вратата, когато вътре нахлу Осиан. Икономът сякаш сам се спъна, прекатури се, изстрелян от собствената си тежест и се преметна около елегантно замахналия срещу него крак, а миг по-късно тялото някак си изведнъж, но плавно се озова в стойка, от която да го ритне здраво в рамото, изотзад, изпънало същия крак в пълния му обхват. Челото на Осиан шумно се удари в пода.

— Не ставай! — нареди периферничката, дишането й дори не беше затруднено, а ръцете си държеше вдигнати пред гърдите. — Кой е нашият приятел? — обърна се към Недъртън през рамо.

— Осиан — обясни той.

— Извади ми… шибаното… рамо — изръмжа ирландецът.

— Вероятно само бурса — възрази тя.

Осиан се втренчи в Недъртън.

— Това е шибаният й брат, нали? Хлапето току-що се обади на Аш… — От очите му внезапно рукнаха сълзи.

— Бъртън? — попита публицистът.

Периферникът се обърна.

— Бъртън — кимна Недъртън, вече наясно със смяната.

— Мистър Фишър — обади се Аш от вратата, — удоволствие е за мен да се запознаем най-сетне лично или поне телеприсъствено. Явно вече се срещнахте с Осиан.

Ирландецът изръмжа поредица непреводими обиди, неизразявани гласно досега.

— Радвам се, че съм тук — каза периферникът на Флин.

Аш докосна стената, с което предизвика изникването на кресло от пода.

— Помогни ми да вдигна Осиан — нареди на Недъртън, — ще се погрижа за рамото му.

Това се оказа по-лесно на думи, отколкото на дела, понеже ирландецът беше едър, пък и изпитваше сериозна болка, да не споменаваме за ужасното му настроение. Когато най-сетне седна удобно, лицето му беше мокро от сълзи, а Аш извади медичито. Притисна го към черната тъкан на якето му, над контузеното рамо, и го пусна. То остана там и бързо се разду, след това провисна, притеснително скротално на вид и прозрачно на места, и се захвана за работа право през черното яке, от което на Недъртън малко му призля. Виждаше кръв и някакви парченца тъкани да се вихрят в мътните му дълбини. Вече беше по-голямо от главата на Осиан. Той отклони очи.

— Хей! — възкликна периферният от горната площадка на трапа, където стоеше на прага. — Какво е това?

Недъртън отиде до него, като внимаваше да не се приближава прекомерно.

— Кое?

— Там долу. Голямото бяло.

Недъртън изви шия.

— Това е екзоскелет за силови упражнения — обясни той. — Уред за тренировки.

— Виж, това бих понесъл… — Бъртън погледна надолу — изглежда, към гърдите си. — Конър ми каза, че ще е доста странно, но… — Той сви леко рамене, което накара гърдите да се размърдат. Вдигна очи към Недъртън с нотка на отчаяние.

— Лесно уредимо е — обади се Аш зад гърба им. — Екзото не е периферник, макар че притежава пълен обхват движения. Но може да бъде управлявано посредством хомункулус, миниатюрно външно тяло. Докато не ти намерим нещо друго, може би ще го предпочетеш пред тялото на сестра ти. Което случайно е от голяма стратегическа важност. Не си го повредил, надявам се, когато удари Осиан?

Периферният вдигна крака, с който беше ритнал ирландеца, завъртя го в глезена, сякаш проверяваше за неприятни усещания.

— Не — заключи и стъпи на земята. — Страхотно!

Аш твърдо произнесе няколко новоизковани едносрични отрицания, положила ръка на раненото рамо на Осиан, и го удържа в креслото.

Недъртън проследи как периферникът припка свободно и, трябваше да признае, съблазнително, по трапа, а след това обикаля екзото, наклонил глава на една страна, сякаш му взима мярка.